четвъртък, 30 май 2013 г.

Една галерия, една цигулка и един Шлеп в пустинята

Какъв е този шлеп? Каква е тази пустиня?
Отговорът: прочетете книгата
.
Деян Енев


На 29 май в столичната галерия Credo Bonum издателство Жанет 45 представи последната книга на писателя и режисьор Людмил Тодоров - „Шлеп в пустинята”. На премиерата присъстваха авторът, издателката Божана Апостолова, писателя Деян Енев, цигуларят Ицко Финци, редица литературоведи, критици, близки, приятели и разбира се – моя милост.
След кратко лутане из централните улици на София, успях да намеря прословутата галерия. Пред нея бе застанала самата Божана Апостолова от издателство Жанет 45, която посрещаше гости и приятели с типичната си усмивка. На влизане Апостолова се обърна към един случаен купувач с думите „Най-хубавата книга, която съм чела напоследък”.
Премиерата бе кратка, но стегната. Първа, разбира се, говори г-жа Апостолова, която започна с: „Майната им на продажбите. Много рядко ми се случва толкова да се зарадвам на книга, както на Шлеп в пустинята”. Това, което ми харесва в г-жа Апостолова, е изключително неглижирания ѝ начин на говорене. На всяка една премиера на Жанет 45, на която съм ходила съм забелязала, че тя застава пред микрофона и без приготвена реч и прочие започва да говори. И говори добре, стегнато, приятно и най-вече искрено. За Людмил Тодоров тя каза доста неща, нищо, че се познават от по-малко от година. Заключението и за него беше, че ако някой ден „го удари съчмата и реши да спре да пише, България ще загуби много” .
Специален гост на премиерата беше цигуларят Ицко Финци. Аз не разбирам много от класическа музика и нямам идея какво ми чуха ушите и дали е било правилно тонално, но мога да ви кажа едно: седем реда по шест човека и едно бебе в количка запазиха пълно мълчание при звуците на цигулката.
Няколко думи за книгата казаха и писателят Деян Енев и откривателя на първите разкази на Людмил Тодоров – Марин Бодаков.
След това самият автор  разказа как точно се е стигнало до публикуването на романа. Един ден преди три месеца, той написал писмо до Божана Апостолова с думите:
„Здравей Божана.
Написах роман.
Кратък е-150стр.
Проблематиката е яка, тежка.
Прилича на чист спирт,
но се чете на един дъх”.

Книгата не си купих, но бих искала да я прочета някой ден. Предлагам ви и вие да го направите.
Ревю на книгата можете да прочетете тук: Книголандия ,
                                                                                    Лира .

Повече за автора тук: Людмил Тодоров

Марина Колева

Няма коментари:

Публикуване на коментар