С малко закъснение, но ето какво
се случи на втория ден от Научния семинар „Книгоиздаване по време на криза”:
Не знам дали организаторите са решили да ме послушат , но вторият ден от конференцията стартира навреме. Точно в 10:00ч проф. дпн Петранка Филева започна доклада си, в който разглежда кризата в
книгоиздаването от един по-различен ъгъл. За нея тя не е пречка, а напротив -
възможност за промяна, за нови идеи, за
проява на креативност.
Малко след нея доц. д-р Грета Дерменджиева разкри една доста разпространена практика
на студентите от Студентски град, а именно обикалянето на големите хипермаркети
като Карфур с цел наяждане от промоутърските щандове. Идеята на тези дегустации по принцип е да "зарибят" клиентите с една хапка, така че да си купят от рекламирания продукт (студентите обаче леко сме изкривили значението на тази практика). Точно с този вид промоутърска дейност доц.Дерменджиева свърза темата на доклада си – за авторите, които са тръгнали от интернет пространството,
а след това са били публикувани. Автори, които съзнателно или не, са „зарибили” публиката си със своите произведения on-line, до там, че самите читатели са им помогнали да бъдат публикувани.Тя определи като „най-верен” онзи
читател, който е прочел дадена книга на електронен носител, но е пожелал след
това да я има и на хартия.
След нея излязоха една след
друга Доц. д-р Андреана Ефтимова и Радина Теодосиева, които обърнаха внимание на техническата част на езика и неговите
норми. Докладът на Радина за „Транскрипцията
на чужди собствени имена в българските книги”, всъщност предизвика
оживена дискусия, която продължи дори след паузата. Дали се пише "Паулу Коелю, Паоло Коелю или Пауло Куелю" за едни може да е издребняване, но на други грешната транскрипция им вади очите.
След
обедната почивка имаше малко разместване, като бе даден път на дамите да
изнесат своите доклади. След това вече продължихме по програма с Гриша Атанасов и гл. ас.д-р Васил Загоров. Последният отново ме върна към първи курс, но към по-забавната част от
лекциите по „История на книгата”. Тук ще
ви издам една тайна от „кухнята” на нашата специалност. Асистент Загоров
всъщност е известен сред колегите с псевдонима „Загипедия”, който идва от
факта, че досега не сме открили тема, с която той да не е запознат и най-вече
да няма познания по нея.
Ако
трябва да бъда честна, следващата част от семинара ми се наложи да я пропусна.
Но за времето, в което присъствах ми се стори, че втория ден бе по-богат на
дискусии.
Все
пак и двата дни бяха обогатяващи за мен. Ако и вие искате да научите малко
повече за „Книгоиздаването по време на криза”, предлагам ви да си купите
сборника, който следва да бъде издаден.
В заключение ще цитирам едно от изказванията на Веселин Тодоров:
Ние ще продължим да бъдем най-голямата културна
индустрия в България и ще оцелеем въпреки кризата, защото
го можем.
Марина Колева
Подозирах, че имам прякор ;)
ОтговорИзтриване