Bio Cafetto
Минавайки оттам, ми направи впечатление, не толкова името Bio Cafetto, а огромните букви до него - BOOKS. Мястото е центърът на София, уличката-тиха, непосредствено до Съдебната палата на ул. Лавеле 19, се намира Био Кафето. Там, ни посрещна Александра, която е една от собственичките на заведението. Зададохме и няколко въпроса, с които тя накратко ни разказа за мястото, а останалото проверихме сами.
Александра ни сподели, че заведението не се
посещава от особен брой четящи. Казва, че днес хората малко четат или изобщо не
четат, ако съдим по посещаемостта и поведението на клиентите, когато разберат,
че могат да си вземат книга за компания.
- Малко от тях го правят, тук идват повече млади,
артистични хора, те проявяват най-голям интерес към идеята ни. Ако влязат по
възрастни хора, когато разберат концепцията ме питат: „Защо не в чужбина, а
тук?”. Явно не вярват, че идеята ни ще се възприема добре.
Влизаш, виждаш в двата края – огромни
рафтове с книги?! Това не е библиотека, основната идея на мястото - да се чете,
да събира четящите. Тук книгите не се отдават те са душата на заведението и се
четат там, на място. Разбира се, ако си избереш заглавие винаги можеш да си го
купиш, цените са като в книжарниците на определени издания дори по-ниски. Александра няма особено отношение към книгите, които запълват рафтовете, но казва, че е
чела почти всички от тях. Доставя ги човек, който не желае да споменаваме
името му. Целта на Алекс и Велизара не е търговия, а създаването на един
литературен кът, където можем да прекараме следобеда в компанията на най-разнообразно
четиво. Организират се изложби, прожекции, пърформанси, частни събития, надяваме се в бъдеще и премиери на книги.
И по същество - за книгите, много са, всякакви и на
български, и на английски език. Библиотеката им има няколко раздела: свят,
здраве, фотография, енциклопедии, рецепти, както и детска литература. Попаднах
на много интересни заглавия като: Михаил Булгаков („Майсторът и Маргарита”);
Йордан Йовков („Обич”); Йордан Радичков („Неосветените дворове”); Алвин Тофъл („Трусове
във властта”); Уилям Сароян („Нещо като нож, нещо като цвете, изобщо като нищо
на света”); Николай Берляев („Предназначението на човека”); Паоло Д`Алесио (Ферари, Формула 1); Бодлер (Естетически и
критически съчинения); Джуд Уотсън (39 ключа) и др.
Енциклопедии, речници, поредици и много детска литература допълват книжния
интериор. Чуждестранните издания също са много. Алекс, сподели, че ги заемат
от подобно заведение в близост
(Sushi bar), което предлага и отдава заглавия само на
английски език.
Мога да опиша заведението с една дума – уникално. Мястото наистина е страхотно, заслужава да се посети и то не веднъж. Днес, следобед бях
там и от утре, бих прекарвала всеки ден там. Книгите, придават невероятна
атмосфера, напитките са необичайни, а усмивките и настроението са навсякъде.
Подкрепям публикацията със много снимков материал, тъй като не мога да ви го опиша с думи, а най-добре го посетете сами!
Специални благодарности на Александра Бутакова, която ни посрещна и изпрати с много настроение.
Автор:
Александра Сотирова
Хубав текст, ама трябва да си пооправиш пунктуацията. :)
ОтговорИзтриванеЗаинтругива ме, Алекс. Благодаря за интересната публикация.
ОтговорИзтриване