„Хем съм сам, хем няма никой!“

През април 2013 година излезе книгата "Хем съм сам, хем няма никой" на кинорежисьора Рангел Вълчанов. Той е автор на още две книги, които носят заглавията "Всички ще умрем, а сега наздраве" и "Ура !Най-после и онемях !".

След тежка операция в следствие на заболяване, Рангел Вълчанов загуби гласа си, но неговите думи продължават да стигат до нас, чрез книгите му.

"Хем съм сам, хем няма никой" е мемоар, разкриващ вътрешния свят на мълчанието. Вълчанов представя света погледнат от страни – статичност в динамиката. Той анализира дуалистичността на човешката природа и връзката й с околния свят. В книгата присъства шизофреничния образ на Аз-идеално и Аз-реално, описани веднъж като автобиография и веднъж, като  биография. Разликата между себеусещането и това как другите ни възприемат. Когато вечер си лягаме, кой си ляга всъщност ? Този, за когото се мислим, или този за когото ни мислят ? Ето такива въпроси поставя кинорежисьорът пред своите "нечетящи читатели", както той ги нарича. Преобладаващият тон в книгата е дързък и циничен, като носи усещането за простичко отразяване на сложните неща. Авторът пише в първо лице, но всеки читател преоткрива себе си в думите му. Книгата не дава отговори, тя задава въпросите. Насочва вниманието към това, за което често не ни остава време да помислим. Вълчанов разкрива многоликата самота и неизбежността.

Книгата остави у мен усещането за философска задълбоченост, в разглеждането на екзистенциалните въпроси. Посланието в нея ме кара да заключа, че всъщност не дръзкият тон на автора носи усещането цинизъм, а цинично забързаният свят. Въпросът за липсата на аналитичност и осъзнатост е силно проблематизиран. Неизбежността също е дуалистична в книгата на Вълчанов.  Неизбежно е щастието, неизбежно е и нещастието. Симбиозата между динамика и статичност и раздвоения образ на личността, прави тази книга специална. Тя не следва една линия, в която читателят да проследи, колко бяло е бялото, или колко черно може да е черното. Тя представя разноликия човешки свят и неговата несългасуваност.

"Времето в което живеем много се напряга, бе, уважаеми! Бърза за някъде! За къде бързате, бе, ало?!Страх ви е да не изпуснете влака на някое друго време или просто, комплексирани от чувството за малоценност, нищожност, се фукате и търсите алиби да се оправдаете, без да държите сметка, че попаднали веднъж в тази епоха, ще трябва да изгълтате всички жаби, змии, гущери, преди да вземете последния влак"

Петя Бързелова