За ползите и вредите от печатната книга

        Всяка повърхност, способна да задържи и пренася текст върху себе си, била добре дошла за изработката на “книга”, включително и човешкото тяло – Интересно интерпретирана гледна точка във филма на Питър Грийнуей "Записки под възглавката".
      Книгата е свързана с желанието на хората да създават дълготрайни документи, които да ги увековечават. Ето защо, камъните, върху които първобитните хора са оставили своите символни рисунки, могат да се възприемат като първите книги.

    Авторите от Античността не притежавали права върху творбите си. По това време не съществувало авторското право. Всеки имал свободата да копира чужд текст и дори да изменя съдържанието му. И докато "редакторите" печелели, единственото предимство за авторите била славата и задоволяването с "безсмъртието", което носела книгата.

          Общото мнение е, че печатните медии и книги няма да изчезнат, но ролята на рекламата във формирането на приходите и съдържанието ще намалее.

       По пътя на логиката би трябвало сега да споменем и електронната книга, смятана за бъдещето на книгите. Но дали? До момента този “феномен” все още не е осъществил своята пълна революция и едва ли някога ще измести чара на това да вземеш в ръце едно литературно произведение, да усетиш хартията между пръстите си и да започнеш да разлистваш страница по страница докато не стигнеш до корицата, нали...
Но знае ли човек, може би съдбата на книгите да се окаже близка до тази на музиката – mp3 форматът стана популярен с появата на удобния му носител...

       Фигурата на зяпналия слушащ човек, който лови думите във въздуха, постепенно отстъпва на замисления четящ човек, който търси смисъла отвъд думите. Единият ще остане заключен в парадигмата на обстоятелствата, докато другият получава право на собствен избор. Не случайно с културата на четенето са свързани първите граждански институции у нас – читалищата. Груповото преживяване на книгата еволюира в индивидуално. Книгата като уникат се разтваря в морето от уникални интерпретации, които предполага масовото й разпространение.
Хората свикват да мислят различно.
       Успоредно с културата на четенето се утвърждава и концепцията за авторството. Безименният фолклорен разказвач е изместен от напористия тип с перото, Негово Величество писателя.

      Националната идентичност кристализира заедно със способността на езика, в лицето на своите автори, да генерира оригинални сюжети, образи, послания. И непрекъснато еволюира, така както езикът се променя, а авторите продължават да измислят нови и нови истории. Докато това се случва, можем да бъдем спокойни, че и нас ще ни има – като Шехерезада, която не спира да разказва, нощ след нощ, година, след година. Краят настъпва, когато няма повече какво ново да се каже на един език.                Книгата е съпътствала човека от най-ранните му години на земята. Както самите ние, така и книгата се развива през различните епохи - носеща безценна информация, удоволствие, мощ и понякога дори вреда за обществото.

     И все пак - защо наистина трябва да четем книги, защо са толкова полезни за нас? И понякога - не вредят ли?

„Без книги Бог е тишина, справедливостта е безмълвна, науката - в застой, психологията - саката, писмата  -  глупави и всички неща, покрити в тъмнина." - преди над 400 години е казал датски математик и физик. И все пак е забравил да спомене нещо по- важно от бога и писмата - без книги няма комуникация, предаване на опит, развитие. Няма история. И настояще. Въобще, трудно е да се опише ползата, която книгата е дала на човека през целия му път.

        Като оставим настрана огромното значение за развитието на хората неизмеримата полза, която книгите носят, трябва да се отбележи, че те носят и огромно удоволствие.

Силата на книгата е огромна, дотолкова, че понякога е по-добре просто да я оставим настрани - преди тя да започне да чете нас.

      Хората сега купуват книги рядко, в замяна на това пестеливо и след продължителен размисъл. Жените - готварски книги и книги за това как да постигнем идеално здраве чрез гладуване, мъжете - книги за маркетинг и езотерика. Понякога е обратното.

        Книгите са добро нещо, но могат да бъдат и вредни ако се прекалява с тях. Добре е нещата да се научават на място и да се проверяват, вместо да се приемат на доверие. Той не се престаравал да подтиква децата си към четене на книги, за да е сигурен че ще стоят здраво на собствените си крака.

       Четенето наистина вреди. На зрението – ако четеш много и легнал. На самочувствието - колкото повече опознаваш света, толкова по-ясно разбираш, че тая работа не е никак лесна. С опознаването на самия себе си нещата са още по-зле. Познанието не прави хората по-щастливи, книгите по никой начин не оптимизират обмяната на веществата. Плюс това те събират много прах и създават главоболия при смяна на жилището.

        Но от книгите има и практическа полза. Ако пътувам в чужбина си купувам разговорник. Ако обичам да готвя – готварска книга. Ако уча език – самоучител и речник. Ако ме измъчва любопитство – Камасутра.

        Има и друга полза, която обаче не можем да наречем практическа. Би могъл да знаеш много неща за света далеч преди да си тръгнал да се срещаш с него очи в очи. После ти остава време да сравняваш каквото знаеш с каквото си видял, и да мислиш. Хенри Дейвид Торо твърди, че човекът не е създаден за да работи, а за да мисли.

Друг въпрос е, че в днешно време мисленето не е популярно занимание.

То пък кога ли е било.

Мария Филипова