"Една година в Прованс"

Gourmet publishing възложиха на своята стажантка да прочете тази книга, за да се запознае с типа произведения, които издателството пуска на пазара.  Е, добре, но като всяка книга, четена насила, аз (въпросната стажантка) подходих с предубеждения. Помогна и фактът, че дотогава никак не обичах книги, свързани с гурме културата. Всъщност не им бях дала дори шанс да ми се харесат.

Скоро обаче отхвърлих тези резерви.

 „Една година в Прованс” разказва за новия живот на една английска двойка, решила да смени местообитанието си не с кое да е място, ами с живописния Прованс. Налага им се да се борят не само с тамошния диалект, но и с провансалските привички и странности. Прави впечатление битийността на целия сюжет. Това определено е книга, която създава спокойствие и приятна неангажираност у своите читатели.

Но това не е основното. Покрай ремонтите, гроздобера и комуникацията със странни провансалци, се наблюдава и един постоянен елемент. Това са моментите за гастрономични удоволствия. Те изобилстват в цялата книга. Пресъздават се пищни вечери, ежедневни хранения и отбивки в местни ресторанти с такава подробност, че чак усещаш вкуса на описваните деликатеси. И вино. Много вино (типично за Франция, нали?).

Тази книга обаче има един огромен недостатък – може да те накара да изваеш такава фигура, че кантарът ти да заплаче.

Предвид факта, че следвам Книгоиздаване, не бих могла да не отбележа, и че книгата е много „изпипана” от гледна точка на текстово оформление и дизайн. Професионално изкривяване, какво да се прави.

Приятно четене на всички лакомници!

За информация за Питър Мейл може да погледнете тук, а в сайтът на Меню може да разберете и още за самата книга.

 Автор: Зорница Стоянова