Камелия Кондова: "Поезията спасява"

- Как ще опишете Камелия Кондова с три думи?

- Нямам дистанцията, за да я /се / описвам. Но много ми се иска да съм близко до определението на сина ми, изречено в невръстните му години:”Мама е добър човек, нищо че пише.” 

- Какво Ви вдъхновява и Ви кара да продължавате да творите?

- Пиша, когато тъгата се сгъсти до степен да не може да бъде вдишвана по друг начин, освен чрез поезия. Една идея преди болката да стане разрушителна.  В този смисъл – поезията спасява.

- Каква е Вашата формула за това как се става наистина добър писател?

- Нее, не съм готова за формула и не мисля, че някога ще бъда. Може би , когато не изнасилваш думите...А и аз не съм добър писател : ) Казвам го с респект пред белетристите, при които -  освен талант, е необходим и труд, буквално къртовски  - макар и в останалия 1 процент, защото и в двата случая без 99 процента талант – си е мъчение.

- Какъв е съветът Ви към младите писатели, който трудно успяват да си проправят път?

- Съвети избягвам да раздавам, освен в пряка редакторска работа. Но си мисля, че ако са наясно с пътя, който искат да си проправят, той ще се „ширне”...Когато писането стане като дишането, мислите около признанието вълнуват все по-малко. Разбирам, че за един млад човек това не е съвсем така и ...клише е, но е „работи” – важно е да не се отдалечават много от себе си, да внимават с влиянията – и оттам – с компромисите. Животът предполага много компромиси, писането –малко, да не кажа никакви.

- Коя е най-ценната награда, която Ви е била връчвана?

- Трудно ми е да отговоря, не съм се и замисляла досега...навярно тази, която получих в една крехка възраст –наградата на името на Петя Дубарова. Аз въобще не можах да я осмисля на 14 години, но е ценна с друго – стресна ме повече,отколкото ме зарадва, защото за първи път тогава почувствах отговорността от писането и необходимостта от тонове четене.

- Имате ли любим стих?

- Имам любими цели стихотворения, но сред тях- нито едно мое, без излишен флирт. За мен любим стих е този, без който не можеш и посягаш често към него – препрочитайки го, така с моите не правя. Но с тези на Иван Динков и Борис Христов например „злоупотребявам” : ) през нощ.

- Коя от стихосбирките си определяте като най-успешна?

- Не зная какво разбирате под успех, ако е въпрос на продажби, продават се. Но идва един момент, в който не се продава самата книга – добра или по-малко, а името – и тогава пак идва отговорността да не издаваш денонощно, а след достатъчно натрупвания...А най-добрата книга винаги е следващата, поне като намерение. : )

- Написала сте стихотворението „Повод за живот”. Кой е вашият повод за живот в това рушащо се общество?

- Да, написала съм го –на 16 години , на тези години поводите са безкрайни... С днешна дата се избистрят до причини и те не са специфично поетични, а като при всеки човек откакто свят светува – любовта, приятелството, децата , книгите– повече от причина да крепиш своя свят сред рушащо се общество, ако приемем, че е такова – в такъв случай е  достатъчно да не участваш ти самият  в рушенето му... и тогава се оказва, че твоето общество не е от най-рушащите се. : )

- Мнозина определят стила Ви на писане като „категоричен”. Вие самата как бихте го определили?

- Прилича на първия Ви въпрос и отговорът е подобен – нямам дистанцията, за да го определяJ Но ми изглежда повече от нормално поезията да е категорична, така както е категорична емоцията – първопричинителя на поетични думи. Колебанията са преди това...а и след...но на белия лист е присъда – не към другите, към самия себе си...Присъдите са категорични, за да им носиш без шикалкавене последствията : )

- Разкажете ни историята, в която се „срещате със самата себе си”.

- Весела история, но извадена от контекста, ще прозвучи като перчене. А повод да си я припомня беше един дебат  за плагиатството, исках само да оневинява интернета –не ни е виновен за плагиатството, само улеснява процедурата – копи-пейст : )  Проблемът е по-скоро медицински...в далечната -  и аз не знам коя точно година – но определено неинтернетна – пътувах в едно купе с момиче, което извади един тефтер и започна да рецитира...мои стихове. Представи се с моите имена, затова се наложи аз да се казвам другояче : ) Стана ми любопитно, признавам си, затова и не я прекъснах  с „разобличаване" : ) До Търново пътувах с Камелия Кондова, беше малко по-шумна, отколкото мога да понеса, но добре подготвена с невръстната ми по онова  време биография. Не обичам да поставям хората в неловко положение, разделихме се – тя – като Камелия, аз като Яна или Калина/вече не си спомням/...но отчетох, че случаят е медицински...

- Тенденцията в България е към намаляване на четящите хора. Какво печелите Вие от издаването на стихове?

- Тази тенденция я чета само като статистика, защото народът около мен е четящ и ...все по-четящ. Но разбирам,въпросът е друг – от поезия не се печели достатъчно, за да живееш от нея, тиражите са твърде малки и съвсем нормални за България. Така че – печеля читатели, а чисто финансово – няколко банкета с приятели: )

- Как трябва да се употребява животът според Камелия Кондова?

- Ох, ако знаех, със сигурност щях да го употребя правилно: ) Но тогава едва ли щях да пиша стихове. Но се научих да не му се сърдя, защото...колко е живот : )

- Какво искате да Ви се случи в бъдещето и съжалявате ли за нещо от миналото?

- Миналото е емоционален капитал и няма място за съжаление със задна дата, все едно да завиждаш на чужди животи, абсолютно излишно чувство.В бъдеще  е достатъчно само да ми се случи здраве, за да изживея следващото минало: )

- Пожелайте нещо на читателите на блога.

- Обобщеното пожелание е коварно нещо, защото едни имат нужда от любов, други от дете, трети от здраве, четвърти от признание...и т.н. Пожелавам им едно многоточие и възможността да го допишат по най-щастливия за себе си начин.

Повече за Камелия Кондова

Ивет Карамфилова