Тамара Такова е испанист и дългогодишен преводач на кубинска и
испаноезична художествена литература, също е зам.-председател на Асоциацията за
приятелство между България и Куба. Известна е с преводите си на Маркес, Пабло
Неруда, Камило Хосе Села, Николас Гилен, Мигел Анхел Астуриас, Варгас Льоса, Антонио
Гереро, както и на много пиеси. Получава
висше образование по литература и изкуство в Хаванския университет,
както и следдипломна квалификация в Института за културни връзки с чужбина към
Външното министерство на Испания.
Бихте ли споделили
предишния си опит от работа с издателства? Кое е по- добре
според Вас – работа на щат към издателство или на свободна практика?
ТТ: Преводачите винаги сме работели
повече на свободна практика, защото преводът е труд, който изисква много време
и концентрация. Един литературен превод може да отнеме месеци. Процесът е
последователен и върви докрая, не може да работиш един ден два часа, а друг ден
четири и прочие – трябва повече свободно време, което да се посвети изцяло на
текста. Но разбира се, това зависи и от политиката на самото издателство. Някои
издателства имат щатни преводачи.
Какво според Вас е най-значимото и различното при прехода от държавни към частни издателства и как това повлиява процеса на превеждане?
ТТ: Днес в България няма държавни
издателства, докато в Испания и други държави все още има. Смятате, че преди с държавните издателства е имало повече контрол?
Не, вече думата контрол получи лошо идеологическо и политическо звучане. Ще се
опитам да го обясня с метафори от индустрията. Също както в един завод е
необходимо съблюдаване на качеството на всяко ниво от производствения процес,
същото важи и за книгоиздаването. Трябва да има стандарти за качество, които да
се следват и прилагат. Преди една книга да излезе на пазар е необходимо тя
преминава през някаква форма на контрол. Издателите сами трябва да наложат тези
правила заради себе си и заради читателите си. Всеки един процес трява да дава
най-високо качество. Затова трябва да има и кнтрол на превода, независимо какво
превеждаме. Един лош превод може да съсипе както книгата, така и автора. Трябва
да има контрол на това, което вършим. Основната разлика в сравнение с преди и
сега е, че в издателствата книгите се изработваха с много голямо внимание, днес
това зависи от политиката на частното издателство, как то си е планирало
работата. Предишните държавни издателства, като например „Народна култура“, в
което работех, книгите, които ще се превеждат, винаги минаваха поне през две
рецензии от специалисти, филолози, литератори, историци, в зависимиост от
тематиката на книгата. Те преценяваха дали книгата е подходяща за превод
(разбира се, изключваме политическата и идеологическа цензура) и следяха за
качеството на превода. В зависимост от тематиката имаше екип от редактори
(понякога за поезията се викаха дори и поети), които се стараеха да предадат
максимално добре текста на български език. За жалост днешните издатели не
отделят такова внимание за проверка на преводите, а именно там се крие
разковничето на истински добрия превод – съответствието му с оригинала и това
как звучи на езика, на който превеждаме.
Какви са предимствата и
недостатъците на професията на преводача?
ТТ: Най-голямото предимство според мен е,
че преводачът, благодарение на своята подготовка по езика, се запознава пръв с
произведенията на автора. Нашият език е малък и тъй или иначе са малко и
хората, които могат да четат произведения в оригинал на испански. Много
испански поети като Пабло Неруда и Лорка се четат по-трудно поради тежкия и
сложен стил, дори от хора, които знаят испански на второ или трето ниво. Недостатъците
на професията са много. Първо се изисква голяма подготовка по темата на
превода. Трябва да си добре подготвен, от исторически план, по езика на периода.
Културата трябва да се познава по-подрбоно, включително и времето, контекстът,
на написване на произведението. Също
така преводачите на книги се намират в много неизгодна позиция, осоено в
Бъргария, и особено когато става въпрос за авторски права върху превода. Винаги
трябва да се внимава с договорите, които се подписват за превода и авторските
права върху него и преиздаването му.
Какви трудности стоят
пред българските преводачи? Кой е най-трудният момент при превода на една
книга?
ТТ: Ако можеш да прочетеш и разбереш
една книга, това не значи, че можеш да я преведеш на български. Това смятам е
един от най-трудните моменти. Доста често преводачът не е разбран от редакторите
(понякога даже влизат в конфликт поради особеностите на езика, на който се
превежда) и издателството. Най-големият недостатък е ако въобще хората не
разберат книгата и не я приемат, защото това вече е фатално.
Съществува ли според
Вас изкуство на превода? Всеки, който знае даден език, ли може да превежда?
ТТ: Да, определено съществува изкуство
на превода. Стига да притежава необходимите знания за езика и културата, т.е.
стига да е достатъчно компетентен, всеки може да бъде преводач. Разбира се,
трябва да има усет и към езика, на който ще превежда.
Какво е мястото на
преводача в света на книгоиздаването? Ще бъде ли изместен от машините за
превод?
ТТ: Преводачът има основна роля в света
на книгозидаването – като прави чрез преводите си книгите достъпни за
читателите. Преводачите няма да бъдат изместени, много фрази в машините за
преводи все още не са преведени, самите преводи често не следват граматичните
правила, затова смятам, че засега човешкият фактор все още е нужен за точното
предаване на езика. Винаги ще има нужда от преводачи за успешната комуникация
помежду ни. Важно е преводът на една книга да е качествен, защото книгата е
това, което остава в съзнанието на хората, и ние не трябва да обиждаме автора и
неговата творба с един лош превод, нали? От това дали един преводач е добър,
или лош, зависи репутацията както на автора, така и на книгите му. Това, което
остава от една книга, винаги трябва да е с най-доброто качество и на ниво.
Читателят е фигурата, която не прощава грешки и не толерира ниското качество –
той винаги е капризен и изисква издателят да гарантира най-доброто качество за
книгите си.
А защо според Вас
хората в България не четат?
ТТ: Нека бъдем честни, в сегашната ситуация в България,
според мен, цената на книгите е една от главните причини. Издателите трябва да
се фокусират върху това да направят книгите по-достъпни за читателите. В ръцете
на книгоиздателите е и да възвърнат интереса към четенето. Всеки подминава
книгите в книжарниците и си казва „имам какво да чета“. По време на
икономическа криза хората все повече и повече отвикват от четенето, а стане ли
това, тогава връщането към четенето ще е много по-трудно.
Имате ли препоръки към
бъдещите издатели и преводачи на книги? Какви грешки да избягват?
ТТ: Надявам се бъдещите издатели (усмихва се), както и преводачите, винаги да се стремят към това да
дават най-доброто от себе си, защото иначе читателят не може да получи
стойностни книги, които да останат за поколенията.
Благодаря за отделеното време.
Александра Караянева, I група
Няма коментари:
Публикуване на коментар