..поетът има в гардероба си адска машина, настроена за след три века..

Влада Урошевич- "Митология на съня"

Влязох по-рано, за да си намеря място. Десетина минути преди да започне премиерата малко от местата бяха заети, навън пушеха мъж и жена и си говореха на македонски, вътре в книжарницата разговаряха възрастни хора- роднини и приятели на автора.

Седнах на едно столче (бяха от тези сгъваемите, тесни и неудобни, та ми отне известно време и нерви докато се понаместя) и се заоглеждах, незнаейки с какво друго да се занимавам.

Премиерите на постмодерна поезия са най-доброто място и време за да си повдигнеш самочувствието. Повече от сигурно е, че ако си под 50, ще си малцинство. Не че поезията е мъртва, поезията е вечна и няма как някога да умре, просто по-младите живеят под слънцето, а не над книгите и всъщност няма кой да ги вини за това. Все пак е приятно да не си в свои води. Учудих се, че никой не ми обърна внимание. Срещнах погледа на възрастната дама до мен няколко пъти, докато си бъркаше в чантата, но изглеждаше като да мисли за нещо друго, а не за странното ми присъствие. Май си търсеше очилата.

Влада Урошевич се оказа един от първите хора, които видях, когато се настаних на втория ред от неудобни столчета. Възрастен мъж, облечен в ситно кариран костюм. Цвят крем, много приятен цвят, възрастните хора често го избират. Доколкото успях да видя, синеок, но сега когато разглеждам снимки в интернет, човекът си има кафяви очи. Обръщам внимание на цветовете неслучайно- Николай Урумов чете стихове от книгата, в които се сменяха кинематографски пейзажни картини- бели пенливи морета, зелени езера, златни къдрици. Цветовете са от значение.

Водещият откри премиерата на македонски. Без нужда от превод. После подаде микрофона по ред на Любомир Левчев (сладкодумието и крехкостта на походката му ме трогнаха на прага на сълзите), поетът, художник и преводач на книгата Роман Кисьов и поетът Йордан Евтимов (който беше с тениска на Judas Priest, чудя се дали и той се е чувствал странно като мен, пък макар и само заради тениската си).

Премиерата премина в духа на очертаване на границите на творчеството на Урошевич като жанр, стил на писане, образи и внушения. Всеки от представящите прочете любимия си негов стих и коментира какъв за него е Урошевич като поет в контекста на европейската поезия.

Ще изброя моментите, които ми направиха впечатление. Записвах си ги на откъснато листче на квадратчета, като бяхме малки ги ползваме в часовете по математика;

1. Влада Урошевич поставя началото на постмодернизма в македонската поезия;

2. Води се, че в македонската поезия има 3 поколения автори- първите са по време на войната. Влада Урошевич е от най-младото поколение.

3.Освен поезия е писал романи, разкази и есета.

4. Вдъхновен е от сюрреализма; критици наричат самия него сюрреалист;

5. Разказва приказки в стихотворенията си; образи и събития, които звучат почти митологично, невъзможно;

6. Обича да прави природата герой в поезията си- често каквото и да се случва, се случва на върха на някоя планина, на брега на океана, вътре в костилката на някой плод.;

7. ‘Митология на съня” е илюстрирана с колажи, правени на компютър (!) от самия Урошевич, по предложение на преводача Роман Кисьов. За първи път въобще Урошевич илюстрира сам собствена книга(на компютър!);

8. Поезията- това са думи, които се обичат помежду си. ;

9. Македонският в разговорна реч може и да се разбира, ама като ти четат поезия в оригинал, не баш.

Книгата издава „Ерго”.

ЛУНА, ЖЕНА И ЗМИЯ

Тази вечер Луната е пълна
и не мога да спя.
Навън във нощта има една тъмна вода
над която клечи жена
и нейните ръце
крият нещо
от мен.

Аз желая тази жена
и не мога да спя.
Но около нея пълзят
животни със светещи зъби
и не ми дават
да пия
от тази вода.

Тази вода ме привлича
и не мога да спя.
Под луната ясно се вижда
че на нейното дъно
лежи една глава
сред паднали листа
които гният.

Тази глава ми е страшно позната
и не мога да спя.
Струва ми се че
нейното лице е мое:
върху очите ми лежи
свита сребърна
змия.

ТЪМНИ АВАНТЮРИ

Не си спомням защо съм дошъл във града.
Това е тайна мисия, но някой ме е предал.
На гарата съм си забравил чадъра.
Не мога да се върна защото ме следят.

Загубил съм връзката, но задачата е важна.
Търся в указателя на телефонната кабина.
Според несигурния договор идвам на пустия плаж.
Една жена плува към мене откъм черната подводница.

Тя е гола, скривам я под моята мантия.
Бягаме по улиците които са хлъзгави и коси.
Следят ни полицаи преоблечени като музиканти.
Трябва им голямата ваза, която ние носим.

Във вазата има бомби и тайни материали.
Целуваме се в една стая: нейните устни са солени.
Стрелят по нас от хеликоптер, докато тя ме гали.
Разбираме, че сега сме напълно обкръжени.

Но изхода на гарата е веднага от стаята.
Минава се през коридор, без да се излезе навън.
Затваряме вратата зад нас, отиваме в гардеробната
и аз спокойно казвам: „Моля Ви, моят чадър”.

Христиана Хинова

Издавани книги в България 

Стихове и на английски