- Разкажи малко за себе си и
с какво се занимаваш?
- Казвам се Теодора. Уча
журналистика, исках да се занимавам с това от 11 клас. Сега в момента ходя на
стаж във ВТК (Военен
телевизионен канал) и от година и половина пиша за едно списание – „Черно и бяло“.
Но най-вече пиша. Обичам да пиша и понякога се чувствам като автор...
- Обичаш
да пишеш. Кога откри, че ти се отдава?
- Ммм... не мога да кажа кога съм
открила, че ми се отдава. Може би, когато съм получавала признание за
творчеството си. Иначе открих, че обичам да пиша, когато бях на 12-13г. и от тогава се
отдавам на писането, а то дали ми се отдава – надявам се някой ден хората да
преценят.
- За кого
пишеш?
- Не пиша конкретно за никого. Пиша,
за да създавам. Да бъда творец и да се развивам. За да разгръщам нови хоризонти
и да показвам истини на хората, доколкото съм ги видяла аз.
- Искаш да
издаваш собствена книга. За кога го планираш и какво ще представлява книгата
ти?
- Искам да издавам много книги. За
сега планирам да е или една стихосбирка, или книга с разкази. Не мога да кажа кога
точно, ако зависеше само от мен – много скоро. В момента очаквам
илюстратора по книгата, да видим с какво ще ме изненада.
- Според теб
толерантни ли са издателите към младите автори?
- По принцип все още не съм тръгнала
по издателства. И нямам
пряк сблъсък с тях. Само с едно единствено и то дори най-доброто в страната ни.
Честно казано, смятам, че не са. Тъй като те дори не прочетоха ръкописа, който
им дадох. А просто ме отхвърлиха като разбраха, че съм млад автор. Правете си
изводите сами. Определено не смятам, че са толерантни. Което е в тяхна грешка,
тъй като не дават шанс на младите творци. А по този начин губят и двете страни,
но най-вече губи културата ни... Като не се обогатява и насища. Смятам, че издателствата трябва да подадат
ръка на прохождащите автори, защото ако не беше така никога нямаше да ги има
Маргарет Мичъл, Хънтър Томпсън, Соу Белоу и много други. За съжаление в
България е различно. Всичко е различно.
- Що се
отнася до аудиторията според теб какво обичат да четат хората?
- Всеки човек е индивидуален. Както
сме различни, така обичаме да четем и различен тип литература. Не мога да кажа
какво предпочитат да четат хората. Но мога да се надявам, че ще предпочетат
стойностните книги пред еднодневните романи.
- Кое те
вдъхновява?
- Не бих казала "птички, тревички
и весели зайчета". Вдъхновявам се от хората, от болката им, от начина, по
който се сблъскват с живота. От това как се справят с трудностите. От всичко,
което преживявам, от всеки, когото обичам... От красотата. Истинската красотата, която е в силата
на човека. Заради, която живеем...
- Какви са
плановете ти за бъдещето?
- Да бъда писател. Истински,
познат, съвременен, който да остави стойностни литературни произведения след
себе си. Е, и журналист също така... но повече писател. И да пътувам, за да
виждам много и да обогатявам кръгозора си.
С любезното съдействие на нашата колежка Теди, II курс, журналистика.
Автор: Комова
Няма коментари:
Публикуване на коментар