Разговори за книгата в парка.

         Реших да проведа анкета чете ли българина? За да търся по-голяма достоверност принтирах 10 празни бланки с анкета, която сам сътворих и излязох в столичен парк за да проверя какво ще ми споделят хората. Бланките се оказаха недостатъчно, защото изненадващо хората сами започнаха да ме обграждат и да се интересуват от въпросите. Успях да събера отговорите на 53 човека преди пролетният дъжд да осуети плановете ми.

Анкета:

1. Пол?

-          мъж – 23

-          жена – 30

2. Възраст?

-          между 16 и 56

3. Четете ли?

-          да – 49

-          не – 4

4. Любим автор?

-          български – 17

-          чуждестранен – 20

-           нямам – 12

5. Четат ли другите?

-          да – 25

-          не – 28

6. Убиват ли технологиите четенето на книги?

-          да – 40

-          не – 13

7. Колко пъти годишно посещавате библиотека?

-          всеки месец – 4

-          веднъж на 6 месеца – 5

-          веднъж годишно – 3

-          не – 40

8. Комбинирате ли четенето с друго занимание?

-          слушане на музика – 10

-          гледане/слушане на телевизия/радио – 8

-          друго – 6

-          не – 29

9. Подарявали ли сте книга?

-          да – 51

-          не – 2

            Поглеждайки към анкетата забелязвам едно много интересно явление. Българина, независимо дали чете или не, е подарявал книга. С други думи книгата остава желан подарък. Това според хората с които разговарях може би се дължи на голямото разнообразие. Чест подарък например са книги от езотеричния жанр и това може би се дължи на все по-забързаното и стресиращо ежедневие в което живеем. Хората се опитват да си помагат взаимно в търсенето на душевния мир подарявайки си един на друг подобни книги.

            Друг интересен факт извлечен от анкетата е ниската посещаемост на библиотеките. Това се дължи от една страна на доста засиления фетишизъм към книжното тяло и желанието то да е лично твое притежание. Другата предпоставка е времето което трябва да се отдели в самата библиотека (там където вземането на книги не е позволено) и в същото време обременеността на периода за който книгата е взета за прочит. Както вече казах ежедневието е все по-натоварено и четящия човек търси спокойствието на почивните дни за да се захване с приятното занимание.

            Четенето често бива комбинирано с друга активност, а в същото време голяма част от хората смятат, че технологиите са един от убийците на книгочетенето. Остава отворен въпроса колко ползотворна може да бъде една подобна симбиоза.

            Последния извод, който ще добавя в анализа е мнението на българина дали другите четат. Половината от анкетираните смятат че и другите четат, докато в същото време над 70% от анкетираните са четящи. Българина чете, но може би не забелязва или не знае, че го прави. Всеки знае колко книги е прочел, но е склонен да се противопостави на мнението, че и другите четат.

            Поради ниския брой на анкетираните не може да се приеме, че анкетата претендира за някаква по-глобална картина за четящия българин. Все пак обаче мога да завърша оптимистично. Българина, който има време да излезе в парка има време и да чете.

Автор: Емилиян Чернев

Профил на панаирния читател

     Често се говори за читателски интерес, читателски вкус, предпочитания на читателя, читателски форуми, читателски класации, права на читателя и още други подобни словосъчетания, които поставят читателя на преден план. Но знае ли читателят - единичният, не обобщаващата категория "читател" - какво всъщност иска и какво харесва?
     Ежедневно на Панаира на книгата се стичат стотици хора, а през почивните дни навярно поне хиляда. И честно казано едва една трета от тях идва с ясното съзнание какво ще търси, а не с простичката идея "искам някаква хубава книга". Тук нямам за цел да обидя или унижа читателската гилдия, а просто да изкажа някои лични наблюдения, събрани през последните дни. Затова не се възмущавайте на следващото изречение, по-нататък ще се обоснова. Читателят е капризен, изискващ, заблуден, нахален, понякога досаден, силно скептичен (може и в обратен ред).

     Капризен е, защото иска нещо хубаво за четене (което си е негово право), но критериите му за това не са съвсем ясни. Като му предложиш една, две, три хубави според теб книги, остава недоволен - не, не съвпадат с неговите виждания. Предлагаш следващите възможности, противоположни на първите - "ммм, не, иска ми се нещо по-така..." Често иска да прочете нещо различно, но прекарва очакванията си през призмата на същия вкус, с който е чел досега. Читателят трудно се доверява на думите на човека зад щанда, който поначало е там, за да му помогне (в тази публикация няма да засягам проблема за неподходящите "книжни дейци", защото това е изключително обширна тема, изискваща особено внимание). От друга страна е склонен да повярва на някое ревю в интернет само защото е написано добре и има няколко like-а. Читателят е невероятно изискващ, без дори да го осъзнава - първо изисква специално внимание върху собствените си нужди (това отново, разбира се, е негово право), и е способен да се разсърди (не, не съм сбъркала думата), ако не му се обърне такова, въпреки че в същия този момент на щанда може да има още няколко клиента също като него изискващи. Има една обособена група читатели, която изисква всички книги да отговарят на личните ѝ предпочитания, т.е. остава недоволна, ако някоя книга не отговаря жанрово на търсенето или ако шрифтът на заглавието не съвпада с естетическия ѝ нюх, или ако цената не се вмества в представите ѝ (и тук нямам предвид само ако е по-висока - случва се някои читатели да протестират срещу намаленията) и т.н. Ще дам пример с книгата "Мисли" от Джакомо Леополди. Както си личи от заглавието, съдържанието е различни мисли на автора, някои по-дълги, някои по-къси. В рамките на един час двама различни читателя направиха два противоположни коментара. Първият беше, че какви са тези мисли - само от едно изречение, че даже и само на страница. Вторият беше - "Ето ги, тука мисли... ама тези не са хубави - много са дълги". Това е само един от многобройните примери за различния вкус на всеки читател. В това всеки да има различни разбирания и предпочитания, разбира се, няма нищо лошо, само че много често читателите се съобразяват само със собствените си такива и понякога коментарите им могат да засегнат човека от другата страна - не е рядко срещано този човек именно да се е погрижил съответната книга да излезе на бял свят и да има специално отношение към нея.
     А ето и няколко лоши навика на читателите/купувачи относно книжното тяло (ВНИМАНИЕ!!! НЕПОДХОДЯЩО ЗА БИБЛИОФИЛИ СЪС СЛАБИ СЪРЦА!!!):
- да прегъват кориците
- да наплюнчват пръсти, за да разгръщат страници
- да бутат книги
- да пускат книги от две педи разстояние (най-често при намалените книги в кошове, върви заедно със следващия лош навик)
- ровене тип "кокошка"
- децата на читателите: при по-малките, които точно стигат височината на щанда - да лапат крайчето на най-близката книга; при по-големите - да се отпускат върху книгите

     Разбира се, не мога да пропусна онези читатели, които оценяват всички книги, без значение дали им харесват или не. Най-радостното за един човек зад щанда е при него да дойде читател и да изкаже мнението си за някоя книга, дори и негативно, но с такт без упреци. Друг щастлив момент е, когато дадеш съвет на някой читател, и ,дори и по-късно, той го последва. А най-хубавото е да видиш усмихнатото лице на редовен читател.

П.П.: Въпреки че тази публикация е по-скоро упрек, аз самата не се изключвам от тази категория на понякога неприятния читател. А вие?

Деметра Димитрова

 

''Как да...''

Ваканцията наближава, а аз Ви предлагам няколко (50) заглавия ‘’Как да…’’, които могат да Ви помогнат за попълване на свободното време, за взаимопомощ, за пример какво трябва или НЕ трябва да издаваме като бъдещи издатели:

1.Как да развием самоувереност и да влияем на хората при публични изказвания 

2. Как да чувате вашите ангели

3. Как да отговоря

4. Как да живеем разумно

5. Как да съхраним видението

6. Как да бъдем лидери

7. Как да покорим милионер

8. Как да победим депресията

9. Как да лъжем красиво

10. Как да я впечатлим

11. Как да го впечатлим

12. Как да разбираме секса

13. Как да излекуваме фанатик

14.  Как да хванеш богаташ

15.  Как да победим кризата

16. Как да мислим гениално

17. Как да станем успешни ръководители

18.  Как да общуваме с детето

19. Как да победим гнева си

20. Как да обогатим живота си

21. Как да градим пълноценни отношения

22.  Как да станеш страхотна любовница

23. Как да станеш страхотен любовник

24. Как да живеем с мигрената

25. Как да спечелим от несигурността

26.Как да управляваме емоциите си

27. Как да колекционираме пощенски марки

28. Как да прекараме почивните дни

29. Как да използваме силата на своето подсъзнание?

30. Как да открием вярната посока

31. Как да чета бързо и да постигам повече

32. Как да сънуваме числата от ТОТО 2 Практическо ръководство

33. Как да се разболяваме качествено

34. Как да живеем безопасно в научнофантастичната сфера

35. Как се раждат добрите идеи

36. Защо си глупав, болен и беден (…и как да станеш умен,здрав и богат)

37. Как да се справяме с хора, които ни вбесяват

38. Как да се научим да разчитаме знаците на съдбата

39. Как да оцелеем след края на света, такъв какъвто го познаваме

40. Как да изкореним лошите навици

41. Как да си направим водка

42. Как да отслабнем с вълшебни храни

43. Как да се предпазим от уроки. Наръчник за разваляне на магии

44. Как да направим машина за пари на много нива. Науката за маркетинговия маркетинг.

45. Как да намерим мъжа на живота си

46. Как да печелим дебати

47. Как да станеш добър детектив. Наръчник за начинаещи

48. Как да развием творческо мислене

49. Как да привлечем любовта в своя живот

50. Как да практикуваме: Пътят към смислен живот

Извод от анализа: Съдейки по заглавията, хората имат нужда от развитие, одобрение, любов, именно липсата им ги превръща в болни, депресирани, непривлекателни, самотни, а тук идва задачата на съдържанието на книгите – да помогне на всеки един.

Анкета:

1. Използвате ли издания за самоусъвършенстване?

А) Да – 24%

Б) Не – 76%

2. Колко често ги използвате?

А) Когато имам проблем – 15%

Б) Когато искам да помогна на близък – 5%

В) Не ги използвам – 76%

Г) Един-два пъти – 4%

3. Приятелите и близките Ви четат ли такива книги?

А) Да – 18 %

Б) Не – 82%

4. Доволни ли сте от тези, които сте чели?

А) Да – 34%

Б) Не  - 22%

В) По-скоро не – 16%

Г) По-скоро да -  28%

5. Ако имате проблем и се нуждаете спешно от решение, Вие ще изберете:

А) Роднина – 33%

Б) Приятел – 47%

В) Сам ще си реша проблема – 16%

Г) Ще си купя книга с такава насоченост – 4%

6. Българинът желае ли да се самоусъвършенства и да се развива:

А) Да – 28%
Б) Не – 16%

Г) Не мога да преценя - 19%

Д) Такъв генерален извод би бил неточен - 37%

Извод от анкетата: Анкетираните са на възраст от 17 до 49 години. Броят им е четиридесет и шест. Като по-ясно изразено мнение се отличава, това, че четящите и нечетящите хора не се интересуват ‘’живо’’, т.е пряко от литература за самоусъвършенстване, психическо здраве, от приложна психология. Но разделени на категории – четящи и нечетящи, то процентите се изменят в по-голяма полза на положителните отговори на анкетата, което ни кара да смятаме, че четящите, образованите, искащите и можещите търсят…търсят начин за изява, търсят решение на проблемите си, търсят пътя към себе си и околните. 

                                                                                    Виктория Димитрова 

За съвременната ни българска литература

Преди няколко години повечето от нас бяхме отписали новото българското кино.  Филмите, които добиваха някаква популярност, бяха малко или качеството беше доста съмнително. Обаче в последните 2 години българското кино изживява своя нов възход.  И в момента по кината се върти нов български филм, а да не говорим и колко сериали изникнаха.

Положението с българската литература е подобно. Преди години почти никой не говореше за новите автори, даже в момента чета коментари отпреди 3 години и не виждам нито един положителен. Но сред тези мнения има и прогнози за киното ни – че то е толкова лошо, че спасение за него няма. Е, в киното ни определено положението е доста по-добро и то само за 3 години. Има надежда и за литературата ни.

Откакто ходя по премиери на книги виждам, че известните автори си имат фенове и към книгите им не липсва интерес. Вчера на Базара на книгата Георги Господинов раздаваше автографи и само за няколко минути събра опашка от желаещи. По щандовете на издателствата вече можете да намерите голям избор от български автори, а в книжарниците съм забелязала, че заемат по-централно и видно място от преди, не са забутани в някой ъгъл и затова всеки път виждам по някоя нова българска книга сред горещите предложения на книжарниците.

Но положението не е изцяло розово. В първи курс отидох на премиера на съвсем нов български автор. Той беше така притеснен, а критикът така ласкаво се изказа за него, че дали от жал към писателя, дали от желание да подпомогна българските творци, си купих книгата. Тя беше един сборник с разкази. Прочетох няколко от тях преди ужасена да я оставя на един рафт... и така си стои и до днес, недочетена. Много искам да я прочета цялата, но всеки път изпитвам страх при мисълта да я отворя отново... Затова и подхождам с известно недоверие към непознатите автори.

След като проведох една кратка анкета се оказа, че повечето мислят като мен. Те също са недоверчиви към новите автори и признават, че слабата реклама и ниската популярност на българските автори е една от причините да не четат такива книги. Въпреки че в последно време се говори повече за български автори, това въобще не е достатъчно. Пределно ясно е, че чуждите автори се продават по-добре и се рекламират много повече. Българинът иска да чете българска литература, но почти не знае съвременни автори, затова обикновено се насочва към класиката.

А класиката ни поне е пълна с добри примери и поводи за гордост, някои от анкетираните споделят, че съвременната ни литература е много назад в сравнение с предишните поколения и стилът на новата българска литература не е по вкуса им. От анкетираните (48 души) 4-ма нямат любим класически български автор и само 9 имат любим съвременен.

50/50 е положението с това дали четат съвременни автори. 10% от хората, които не четат нова българска литература, признават, че имат такова желание, но не могат да намерят интересно четиво. 65% се интересуват от новите български книги, които излизат на пазара. Само 2-ма са отговорили, че никога не се заглеждат по новите български книги в книжарниците. 48% са забелязали, че има възраждане на интереса към българската литература и според мен са прави. Определено има какво да се желае и в литературата, и в киното ни, но аз съм оптимистка и вярвам, че положението върви към по-добро. 

А ето я и анкетата:

Четете ли книги от български автори?

Да, и от съвременни, и от класически автори – 46 %

Да, но само от класически автори – 29%

Да, но само от съвременни автори – 4%

Не, каквото е трябвало да прочета от българските автори съм го прочел/а в училище – 10%

Не, бих искал/а, но не мога да намеря книга, която да предизвика интерес в мен – 10%

Според вас възражда ли се интересът към българската литература?

Не, не съм забелязал/а подобно нещо – 33%

Да, според мен в последно време има по-голям интерес към българските автори - 48%

Не знам, мен лично не ме интересуват – 8%

Не знам за другите, но аз се интересувам – 10%

Когато влизате в книжарница обръщате ли внимание на новите български книги? (разглеждате, прелиствате, а не просто поглеждате)

Да, винаги се заглеждам - 12%

Понякога – 40%

Не, никога – 2%

Само определени книги, за които съм чул/а нещо или пък авторът ме интересува – 25%

Само ако корицата е ефектна или книгата е със странно заглавие, иначе не проявявам интерес - 6%

Аз книжарници не посещавам – 0%

Интересуват ли ви новите български книги, които излизат на пазара?

Да – 42%

Не – 31%

Само тези от моя любим автор – 23%

Друго – 4%

Топ 3 причини да не четат съвременни български автори:

1.      Слаба популярност

2.      Нямат финансова възможност

3.      Нямат време

Топ 5 любими класически български автори:

1.      Иван Вазов

2.      Димитър Димов

3.      Йордан Йовков

4.      Елин Пелин

5.      Пейо Яворов 

Класация на любимите съвременни български автори няма, защото само две имена се повториха повече от веднъж - Георги Господинов и Калин Терзийски (на снимката).

Ивелина Иванова

Книгите на спортна тематика – велика глупост

     Всеки ден поне по веднъж чувам разговор, чета публикация, някой просто казва, че „младите” не четат достатъчно, че повече трябва да четем, че книгите замират и всякакви такива апокалиптични идеи. Освен основната ми теория, че това са абсолютни глупости искам да обърна внимание и на някои книги, които просто не трябва да съществуват.

Те като че ли се явяват в подкрепа на НЕчетящите „млади”. Разбира се, в определението за развалените книги влизат огромно количество романтични измишлиотини, вампирски драми, книги за диети и най-голямата глупост – книгите на спортна тематика.

     Не ме разбирайте погрешно, аз съм едно от малкото момичета, които знаят кои два отбора играха на финала на Шампионска лига миналата седмица. Знам, че в момента има Ролан Гарос, но пази Боже от „спортните книги”.

     Написах „книги на спортна тематика” в Google и ми излязоха куп резултати.

     В личния ми Топ 3 от заглавия попадат:  " Футболът на слънце и на сянка", Мързелива йога ден след ден" и "Тенис за начинаещи"     Като за начало йогата е спорт?! Но нека не изпадм в ненужни подробности. Като  по-запозната обърнах внимание повечко на книгите за бадминтон. В България очевидно само една  „известна”:

                 „Основи на спортния бадминтон” – Д.П.Рибаков, М.И.Щилман

     Проблемът, който бие на очи е още в заглавието! СПОРТЕН бадминтон?!!!

     Бадминтонът е СПОРТ. Няма друг бадминтон освен спортен! Изданието е от 1987г. Аз тренирам бадминтон от 12 години, правилата са се сменили 4 пъти оттогава. Тази книга е на 26 години. Най-вероятно описва правилата от времето на пещерняците, които са играели федербал с бухалки. „Книгата” естествено се предлага на „скромната” цена от 13,50. Непълно НЕразумно похарчени за "книга".От нея можеш да научиш много неща. Как се е биело сервиз, когато спортът още не е бил известен сред повече от 20 човека в България. Как перото се е правило от кокошките на баба от село. И разбира се какви са били правилата на играта миналия век. Все полезни знания. Нито едно от тях практични. 

                                                                  Защо?

     Може би, защото спортът е за да се ПРАКТИКУВА, защото НЕ МОЖЕШ да се научиш да тренираш спорт по книга, защото спортът е за да се ИГРАЕ, а НЕ за да се ЧЕТЕ.

     Затова, моля ви, не давайте пари за тези книги! Те са ненужни. Отидете в залата, купете си ракета, топка, кафе, но не и такава книга. Всяка книга, която ви учи на спорт не струва. 

                                                 СПОРТЪТ Е, ЗА ДА СЕ ТРЕНИРА! 

     Разбира се, съществуват и книги като биографии на велики спортисти или история на световните първенства, множество страници запълнени със статистика или просто информация за без пари в интернет. . . Те са малко по-приемливи, но все пак унищожаване на дървета!

     Аз обичам спорта, затова го тренирам, не го чета! Отивайте сега и си купавайте ракета. Ще се видим в залата.


Източници:                                                                                   Автор: Ина Лунгова
Книжен пазар
Мързелива йога
Книги на спортна тематика

Мястото нa реклaмaтa в светa нa книгите

Нa книгоиздaвaнето погрешно се гледa кaто нa бизнес и нищо повече. Нa книгоиздaвaнето погрешно се гледa и кaто нa свещенодействие, чиято единственa цел е дa служи нa обществото и дa продължи този сaкрaлен процес „създaвaне нa книгa”. Просто зaщото то е и двете. Всъщност този бизнес нa идеи създaвa не просто стокa, a продукт, жизнено вaжен зa съществувaнето и рaзвитието нa човечеството. Книгите са водата. Книгоиздaвaнето е еднa „чудновaтa бъркaницa” -   „каже нещо - умно е, направи нещо - хубаво е!" Въздействието на книгите върху хората е изключително голямо – вaжнa е ролятa им при изгрaждaнето нa еднa личност и чрез възпитaтелнaтa си функция  предопределят до известнa степен ценностите нa индивидa; учaствaт във формирaнето нa обществените нaглaси, мнение и съзнaние. Доколко обaче е осъзнaтa силaтa нa книгите и кaкъв инструмент бихa могли дa бъдaт те? Днес нямa дa търся отговор нa тези сериозни въпроси. С риск да бъда обвинена в книгохулство ще се съсредоточa върху мaлко по-търговскaтa стрaнa на книгоиздаването – прaвилното позиционирaне нa еднa книгa – реклaмa в книгоиздaвaнето под всякaкви форми и нейнaтa еволюция.  Реклaмaтa, мaкaр и зaклеймявaнa кaто нещо „лошо” от много хорa, е именно товa, което по един или друг нaчин ни кaрa дa купувaме определени стоки, услуги и пр. Инструментите нa реклaмaтa увеличaвaт броя си с изумителнa скорост. Сaмaтa реклaмa претърпявa сериозни трaнсформaции и метaморфозирa, зa дa бъде в съзвучие с променящото се общество и неговите възприятия.  Нaй-ефективнa обaче си остaвa реклaмaтa от-устa-нa-устa.

 До неотдaвнa професионaлистите в книгоиздaтелскaтa индустрия не прибягвaхa толковa до реклaмните похвaти, но в никакъв случай не може да се  твърди, че в миналото не са прилагани рекламни и маркетингови стратегии. Още по времето на Гутенберг книготърговците са създали първия в света панаир на книгата (първия, като се има предвид печатната книга). Франкфуртския панаир на книгата е с повече от 500 годишна история. Най-новата история на изложението започва през 1949 и от тогава се провежда всяка година. Той е най-мащабният и значителен книжен форум в света. С времето традицията не само не умира, а и се затвърждава. У нас се радваме на ежегодния международен панаир на книгата.

Днес се случват  повече и повече разнообразни книжни събития, които да насърчат, както четенето, така и купуването на книги. Потребителите обаче стават все по-капризни и трудни за привличане. Това предизвиква хората на книгите да бъдат още по-креативни и да търсят нови канали за комуникация с читателите. Възможностите за промотиране на книга ще разделя на оф- и онлайн.

Офлайн:

Всякакви банери, постери, плакати, листовки, каталози, рекламни материали (като разделители и чанти) и съобщения в печатните медии.  Тук ключова роля играе премиерата на книгата, която може да свърже читател с автор,  с произведение. Преживяването, а не статичните рекламни баналности, носят на потребителя усещането, че той е част от нещо хубаво, от нещо смислено и значимо. Добре замислената и изиграна премиера непременно води до почитатели, както на книгата и автора, така и на издателството. Впечатление ми прави обаче, че не всички възможности на външната реклама биват използвани за по-ефективни продажби. Въпреки това опити в тази насока не липсват и пример е случаят, когато стълбите на една от софийските метростанции бяха направени като книги, заглавията на които бяха, велики класически произведения от българския литературен свят.  А съвсем наскоро по случай 24 май в няколко от метростанциите бяха оставени безплатни книги. Несъмнено тези добри практики носят дивиденти на своите изпълнители.

Онлайн:

Онлайн комуникацията дава не по-малка свобода и воля на въображнието. Голяма част от продажбите на книги (става дума за печатните издания) се пренесе във виртуалните книжарници. Почти няма сериозно издателство без собствен интернет сайт, а голяма част от тях развиват и лични страници в социалните мрежи, а също и блогове. И като стана дума за блоговете – един изключително интересен начин за прокарване на път пред една книга е добрата дума на блогъра или иначе казано едно стойностно ревю и малко лично отношение. Защо? Защото блогърите са обичани, уважавани и възприемани като лидери на мнение. Влизането във форумите, където се събират книголюбците и адекватното изказване на мнение по дадени въпроси, изгражда едно доверие, което в по-късен етап би могло да бъде само в плюс на издателя. Въпреки това не бива да изключваме публикациите в онлайн медиите. Все по-неделим елемент от пъзела стават социалните мрежи. Голяма част от живота си хората пренесоха именно там, затова, за да влезе в живота им, един издател трябва да знае как да се появи ...на стените им. Вариантите, които предлага Fаcebook например позволяват на издателите да спестят от печатни материали и пак да постигнат желания ефект – повече хора да чуят за работата им. От приложенията и игрите, които позволява да бъдат създадени във Fаcebook  също може да се извлече полза. Докато сме все още в социалните мрежи, ще си позволя да спомена Youtube, където доста издатели пуснаха тийзъри на предстоящи книги. Да видиш няколко секундно видео, особено ако е качествено, е далеч по-въздействащо от това да разгърнеш седмичният каталог на някоя верига, където са „строени” няколко книги. Навлизайки в едни среди, по-тясно свързани с киното, бих искала да отбележа промяната в продажбите на книги, които биват екранизирани.  Тя определено е възходяща.

В крак с технологичните революции, спокойно може да се помисли за разработването на апликация за мобилните телефони, която да обхваща дейността само на конкретното издателство, която я е разработило. Приложенията за смартфони набират все по-голяма популярност.

Истински връх в промотирането на нова книга е кампанията на Bing за автобиографичната книга на Jаy Z – Decoded, която съчета в себе си всички querillа, virаl, interаctivе и какви ли още не похвати в рекламата, като основно заложи на превръщането на хората в неизменна част от самата кампания. Повече за нея можете да намерите тук.

Каквато и стъпка да решат да предприемат издателите, важно е отрано да помислят за доброто позициониране на книгата. В една рекламна кампания не финансирането е основно, а добрата идея, замисълът и креативното изпълнение. 

Като при всяка една кампания важно е да се определи таргетът, целите, каналите за стигане до таргет групата, постигане на целите и инструменти за анализ доколко успешни са били предприетите действия. Останалото са по-скоро щрихи в допълнение на вече поставени основи. В заключение бих искала да отбележа, че книгата като плод на творческата сила на човечеството позволява множество варианти за рекламиране  и популяризиране. Въпреки това за една успешна книга е важно преди всичко да бъде качествена. 

Източници: 

1.15 Do-It-Yourself Tools to Promote Your Book

2.How to Promote Your Book: Press Releases, Media Pitches, and Promotional Materials

3.Promote а book

4.6 Ways to Promote Your Book on a Budget

5.7 Ways to Promote Your Book Online and Offline

6.PocketBook International на Международния панаир на книгата във Франкфурт (Frankfurter Buchmesse 2010)

7. И със специaлното учaстие нa....

автор: Кристине Василева

Кулинарни книги-тикви, люти чушки, моркови, чийзбургери. По-вкусно е отколкото изглежда!

Кулинарната история се съсредоточава върху няколко различни насоки, но може би първата и най-важната от тях са готварските книги. Още от зората на писмеността хората са си записвали рецепти – шумерите например записвали рецепти, в това число за бира, върху глинени плочки. Подобно на тях, много рецепти са открити и в египетските йероглифи. Древните гърци по всичко личи първи са съставяли готварски книги. Макар и в древността да са били съставени много ръкописи по темата, се знае само за един оцелял. Artis Magiricae Libre X е бил частично написан от Марк Апикус през I в. Римските и гръцките готвачи са записвали кулинарните си рецепти и идеите им са се съхранили най-малкото в манастирите и във Византийската империя.

Арабите били големи почитатели на кулинарното изкуство и първите известни неримски готварски ръкописи са били съставени през IX в. в Багдад. Кръстоносните походи възродили интереса към кулинарното изкуство в Западна Европа и то най-вече заради навлизащите от Изтока екзотични подправки. Впоследствие били написани десетки готварски ръкописи – в Англия, Германия, Италия и Испания. Сходствата между тези ръкописи говорят, че готвачите и кралските семейства, за които те работели, са били тясно свързани.

Двадесет и пет години след като Йохан Гутенберг отпечатал първата книга през 1450 г., Бартоломео де Сакки ди Пиадена (известен повече като Платина) публикувал във Венеция De honesta voluptate. Книгата била преведена на немски, италиански и френски и често препечатвана из цяла Европа. Около 250 от рецептите на Платина били взети от ръкопис на Мартино, живял през периода 1450 – 1475 г. Рецептите на Мартино били препечатани в Epulario двеста години след създаването им.

Към 1650 г. кулинарната инициатива преминала в ръцете на Париж.
Най-важната френска готварска книга след публикацията на Платина била Le Cuisinier Francois на Франсоа Пиер де ла Варен (1615-1678), която предвещава края на анархията на средновековната и ренесансовата фантазия и организира готварството методологично. Книгата била препечатвана във Франция до 1815 г. и е имала около 250 издания с общ тираж над 250 000. Това било знак за издателите за финансовите възможности, които тези книги предлагат.

В Париж се състоя връчването на гурме наградите Gourmand Awards, които получават най-добрите готварски книги в света. Отличията са в различни номинации, включващи: национална кухня, най-добър превод на рецепти, най-добър автор и шеф-готвач, най-добър кулинарен блог, най-доброто приложение на гастрономическа тема и др.

За 2013 г. за най-добра готварска книга в националната кухня беше удостоен узбекския готвач и кулинарен блогър Сталик Ханкишев, който специализира в традиционните ястия на Средна Азия. Второто място получи книга за колумбийската кухня, а третото – за полската.

„Базар, електрическа кана и покривка за маса“ – книгата на Сталик не е единственото руско издание, отличено в Париж. Награда получи и книгата на готвача Ален Дюкас „Голяма кулинарна книга“. Тя е отличена за най-добър превод. Най-голямата награда получи канадската книга „Cabana A Sucre Au Pied De Cochon“ от Мартен Пикар.

За финала на конкурса дойдоха гости от 86 страни. Специалният приз на журито получи испанската писателка Луиза Фернанда Моренес за книга, съдържаща рецепти от баба й. Повечето от тях са били популярни до началото на XIX век.

На страниците на сайта на конкурса се разискват много сериозни теми като авторските права на рецептите, кулинарните блогове и бъдещето на готварските книги.

Oще по темата:

Историята на кулинарията. Готварските книги.

Гладната Акула или кулинарните приключения на Магдалина Генова - гурман, откривател и експериментатор.

Най-добрите готварски книги в света.

Кристина Р. Бодурова
редактор :)  доц. д-р Грета Дерменджиева