Ето на този въпрос се опитвам да намеря отговора цял живот. Но, ако кажа, че вече знам – значи ограничавам възможностите си за промяна. А лепенето на етикети от типа „това е“, консервира човека и само ако разбереш, че носиш в себе си и всичко останало, дори и това, което отричаш, само тогава можеш да се придвижиш наистина. Извън тези философии – Виолета Христова е нормално човешко същество, което отказва да приеме, че светът е само това, което виждат очите му.
Биография и география на живота Ви?
Родена съм в Чирпан, учила в Пловдив, работила в Чирпан и Стара Загора като специалист в отдел „Култура“ на община Чирпан, редактор във в. „Чирпанско време“, „Чирпански новини“, „Осем дни“, като уредник в музей „Гео Милев“ Стара Загора и преподавател по литература... От 2005-та година живея в София и работя в Галерия-книжарница „София Прес“. Докато съм извършвала всичките тези пространствени движения, освен че съм сменяла работни места, съм родила дъщерите си, издала съм седем книги с поезия и вероятно съм свършила още доста полезни или безсмислени неща.
Как и кога се роди идеята за първата стихосбирка "Пеш до земетръса"?
Първата ми книга излезе през 1995 година. Тогава още живеех в родния си град и пишех отдавна, но понеже литературният бульон се вареше в други градове, идеята да имам собствена книга се появи относително трудно в главата ми, узря бавно и „Пеш до земетръса“ се роди почти мъчително. Но май това е обичайна практика за българското книгоиздаване, поне от гледна точка на авторите...
Коя и къде е "Другата стая" и какво има там?
Другата стая е едно невидимото пространство у всеки човек. Там живеят пълноценен живот мечтите, заблудите, спомените му... И надничаме през ключалката в този „друг свят“, неудовлетворени от настоящето… Когато разберем себе си, вече имаме и ключа за тази стая.
"… каза тя. И слезе от небето" - зад стихосбирката?
Да – това е последната ми книга, очаквам всеки момент да се появи на бял свят нейното второ издание. Художник на книгата е една от дъщерите ми – Христина, която завърши Националната художествената академия и в момента специализира „Илюстрация“ в Барселона. Това е книга за изричането, за говора, за изпращането на словесна енергия, която променя и създава светове, въздига и сваля човек из различните етажи на душата… Книга, за енергията, която ни облъчва ежедневно, но която често не осъзнаваме. Така че и в тази книга се опитвам да изследвам казването, изричането, словото като строителен материал на битието. И много други неща, които не бих могла да изброя в рамките на едно интервю.
Кога започнахте да пишете и колко често пишете?
Започнах да пиша на седем – преди това опитвах, но много нескопосано и само с печатни букви. Това, в рамките на шегата... Колкото до писането на стихове...горе долу пак тогава. Тези неща, стиховете - винаги са били край мене, но не винаги стигат до листа... В повечето случаи остават само енергия, която често пъти намира и друго изражение...
Колко често - досега не са ме питали това. Пиша от дете – имала съм и дълги периоди, в които не съм писала нито ред. Но знам, че трябва време за пълнене на душата и това време е също толкова важно. Че поезията не е непременно писане на стихотворение, а е начин на възприемане на света, на реагиране, на чувствителност.
За какво Ви се пише?
За всичко, което е в мене. Моята тема е животът, а в него има всичко. И понеже всеки вижда онова, за което е отворил очите си, значи всичко, което резонира с моя вътрешен свят е за мене забележимо и забележително.
Случвало ли се е да пишете за нещо, което не желаете?
Да. Доклади, отчети и материали за скучни вестници.
Вашата дефиниция за „поезия” и „литература” в България днес?
Много не ми е ясно как трябва да отговоря на този въпрос. Ако очаквате от мене да говоря колко е деградирало нашето общество и как се интересува от всичко друго, само не от литература и в частност от поезия... не съм аз човекът.
Като фина енергия - поезията е присъща на всяко време – под една или друга форма. Но сетивата на хората са различни – един чува само ниските тонове, друг долавя и по-фините вибрации. И във всяко време живеят хората и за едното, и за другото... Отворете си очите за поезия и ще видите колко поезия има наоколо. Отворете я за футбол и ще видите, че светът е футбол... С всяко нещо е така – човек вижда себе си навсякъде и под една или друга форма.
Какво точно е писането, как го тълкувате, как го усещате?
Писането на поезия е резултат от наличността у човека на вълшебно сетиво. Какво е точно то – нямам идея – и вероятно го имат мнозина, много повече от тези, които всъщност го използват.Някои от тях с течение на живота си овладяват своята сетивнос и се научават да използват това сетиво. Знам, че то има връзка и с другите изкуства – т.е. това е човешка чувствителност – повече или по-малко развита.
Могат ли младите да пишат?
На вашият въпрос отговарям така. Господ има предостатъчно количество дарби и таланти. Мислите ли, че внезапно ще му свършат. Всяко време има достатъчно количество талантливи хора, друг е въпросът какво прави с тях. Колко им дава думата, колко ги чува, колко ги цени, колко ги заменя със сурогати... Но по това се различават времената, не талантите. Нещо по-конкретно – има много талантливи момичета и момчета, които пишат поезия и съм много щастлива някои от тях да са мои приятели.
Любим автор?
Екзюпери, Христо Фотев, Иван Динков, Калин Донков, Керана Ангелова..
Какво Ви вдъхновява?
Уникално преживяване е порастването. По пътя му има невероятно гледки и няма как човек да не изпадне във възторг от всичките тези възможности.
Има ли нещо, което искате да промените в себе си?
Много неща, но нищо съществено.
Бъдещи творчески планове?
Нямам планове – само мечти. А колкото до поетичните... понеже тези неща не зависят от мене, само мога да се надявам да не ми спират кранчето! Но все пак ми предстои второто издание на „…каза тя. И слезе от небето“ и други интересни неща… Много ме вдъхновява и редакторската ми работа с някои млади поети. Такива неща…
За какво мечтаете?
Мечтая един ден хората да разберат, че всичко в този живот зависи от самите тях. Да спрем да обвиняваме някой друг и да търсим виновни за всичко. Да спрем да лепим етикети и да оценим уникалния шанс, че сме заедно.
Нещо, което читателите не знаят за Виолета Христова?
Животът е толкова променлив, че нищо от казаното тук не е окончателно и категорично. Така че …не ми вярвайте на 100 процента.
Пожелайте ни нещо.
Да не се страхувате! Животът няма правилни и грешни врати. И единствената причина да сме тук - е да сме щастливи!
СЛАМЕНАТА КЪЩА
Не ми се обяснява. Тишината
е разговор със друго наметало.
Да помълчим - неясни са нещата.
Какво сме скрили, за да го познаем?
Страхът от яснотата ни събира
под покрива на сламената къща.
Не ми се обяснява. А "разбирам"
е само синонимът на "прегръщам".
Заобикалям общото жужене.
И моят кошер има тайни стаи.
Не кръв, а смисъл да тече по вените,
така ще си останем неразбрани.
Не ми се обяснява. Няма нищо
в дълбоките джобове на тъгата.
И ясно е, че трябва да прелистим
на друга страница или на друга дата.
още стихове от Виолета Христова
Кристина Р. Бодурова
Няма коментари:
Публикуване на коментар