Show me the way to the next whiskey bar
Не е хубаво да се срещаш с идолите си. Не е хубаво да научаваш неща за
личния им живот, за истинската им същност. Не е хубаво да ги очовечаваш. А
хубаво ли е да ходиш на премиерите на техните книги?
Има редица писатели, които мога да поставя в графата „идоли“: Буковски,
Агата Кристи, Реймънд Чандлър, но Калин Терзийски не е от един от тях. Ще се
върна на личното ми отношение към него след малко. Нека сега си поговорим малко
за една премиера.
Във вторник, 21.05, се проведе представяне-концерт на книгата „13 парчета от счупеното време“ на Калин
Терзийски. Това не беше точно премиера, а представяне, защото същата книга бива
издадена преди 6 години: същите разкази и картини-илюстрации, нарисувани от
самия автор. Тогава тя се предоставя на читателя като луксозно библиофилско
издание в ограничен тираж и с апетитна цена от 100 лв. Сега тази книга е същата,
но и различна. „Човек иска като види книгата отпред, да знае колко струва
отзад“, както каза самият автор. Сега тя е 12 лв.
Терзийски и компания се бяхме събрали в градината на Once Upon A Time Biblioteka зад Националната Библиотека. Обстановката беше
оригинална и различна и безспорно мога да кажа, че Ciela се бяха постарали и това беше най-сполучливата и
приятна премиера, на която съм присъствала.
„Здравейте, аз съм Калин Терзийски и няма нищо.“
Той се появи пред нас с изрисувани ръце и лице. Беше нарисуван като
счупеното време. „Бре тоя нали беше сериозен писател?!“ – ни каза самият той,
като се опита да ни успокои и да не се шокираме от различния му вид. „Да си
клоун е едно от най-великите неща на света.“ Успокоих се. Поне ако не си намеря
работа в издателство като завърша, ще стана клоун.
Защо времето е счупено се питате вие? – „Защото няма никакви специални
лепила, които са го поддържат. Липсват и сили, които да го държат здраво,
заедно, като едно цяло и тогава настава едно безвремие.“
Направи ми впечатление как репертоарът на музикантите, който като бекграунд
придружаваше четенето на автора, се състоеше главно от песни на The
Doors. И се оказа, че не е случайно.
На задната корица на самата книга стоят думите на Уилям Блейк, използвани също
от Олдъс Хъксли „Ако дверите на
възприятието се прочистят, всичко ще ни се яви каквото е - безкрайно.“
Това всъщност са The Doors – това изразяват с музиката си,
това се крие и зад романът на Хъксли (The Doors of Perception). Това се опитва да ни каже и Калин
Терзийски със своите разкази. Авторът определено е фен на групата, което ми
напомня на една негова статия в лъскаво българско списание, на което забравих
името, “Hello
I love you, won’t you tell me your name“ – отново заглавие на песен на безсмъртния Джим Морисън, в която Терзийски
говори за изневярата.
За съжаление, Терзийски не е Джим Морисън. Музиката
свърши, премиерата също. На бара са наредени всички негови книги, издадени от Ciela. Чела съм „Алкохол“ и „Лудост“. Разказите му, издадени от ИК „Жанет 45“- „Има
ли кой да ви обича“ бяха първата негова книга, която прочетох. Точно те ме накараха
да се влюбя в писането му, а след това и двата романа. Един ден, прочетох една рецензия/ревю
за Терзийски. Не знам дали това ми отвори очите или аз вече бях преминала тази фаза на фанатичната
групарка. Но да се опитваш да изцедиш всяка капчица от позната тема при положение, че вече си се изчерпал, но от която
си видял, че можеш да изкараш още и още пари, си е чиста проба бизнес. Ти не пишеш
заради самото писане, ти пишеш заради банковата си сметка и заради бутилката на масата.
Аз няма да си купя „13 парчета от счупеното
време“. Сигурно няма да
си купя и останалите книги на Калин Терзийски.
Ще препрочитам старите. Ще продължа да ходя на премиерите му, но няма да
отида да се запозная лично с него. Не боготворете сляпо всичко, което излиза от
печатницата с името на определен човек. Това, което се опитвам да ви кажа (но явно не особено успешно) е: Не се сърдете на идолите си. И те са
хора.
Автор: Весела Коева
Снимки: Весела Коева
Няма коментари:
Публикуване на коментар