Моята кавказка тъща

    Наскоро направих жалък опит да ви представя тази книга, но тъй като там ме прекъснаха мисля, че мястото и е точно тук, защото повярвайте ми заслужава си да я прочетете.

     Бях си я харесала още миналото лято, като си търсих нещо за горещите самотни нощи...

     Купих си я обаче едва тази година на промоция от книжарницата на Ентусиаст. Милата ни Иринка Иванова ми я продаде.

     Като за начало искам да кажa, че този пич – Владимир Каминер заслужава уважение! Много малко мъже се усмеляват да говорят с тъщите си, а той човекът цяла книга за нея пише.

     Владимир Каминер е роден в Москва, учи кинорежисура  в университета там, но изведнъж решава, че ще замине за Берлин, за да си търси късмета. Отначало не знае грам немски, а сега е един от най-продаваните „немски” писатели (немски колкото националния им отбор по футбол на германците). Той обаче си остава руснак по душа и всичко това, което на педантичните германци се струва общо взето ненормално, на него му е просто лека културна разлика. Неговите истории са хумористични, но в тях липсва гротеската. Той разказва с такава обич и топлота за това общество, че освен да ти се прииска да се запознаеш с всеки един герой, няма какво друго да се случи.

Благодарение на тази истински колоритна личност - ТЪЩАТА, ние успяваме да се пренесем в едно почти магическо място –стара говедовъдна ферма в Северен Кавказ. Там всичко е като че ли наопаки, няма хигиенни навици, ако някой натрапник влезе в двора ти можеш да си го гръмнеш,ако водиш здравословен живот си бройлер,  четат се календари (няма да просперираме в Кавказ, колеги) и разбира се – постоянно се пие (тука поне сме силни).

     Цялото това общество си има своите най-колоритни герои - ТЪЩАТА, чичо Джо (готвачът от Столовата), Глеб Михайлович (художникът) и пчеларят Юрий.Каминер ни разказва за кавказката диета – чаят „Изтънител”, за женските пазари за мода с анцузи веднъж ”Аrmani”, друг път “Aramny”, за отношението им към края на света (събиране на купища храна под леглото), за отношението им към парите и за всякакви такива злободневни разлики, които шокират всеки некавказец. Стига се дори до заснемане на филм за обществото в Северен Кавказ, където германците се чувстват по-зле даже и от студент по книгоиздаване на изпит по ИБЖ, но най-важната житейска истина която можем да научим от обществото е просто ,че:

Единичните токови удари са добри за кръвообръщението и поддържат свежа имунната система! (просто кавказците се снабдяват с ток от железопътната линия и това невинаги е успешно)

     Това реално беше книга, с която съм се смяла и радвала достатъчно, за да хваля пред всички, но още от малка са ме учили, че всяка книга си има поука. И най-важната, която намерих тук беше следната: 

                                 МИСЛИ ГЛОБАЛНО! ПИЙ НАЦИОНАЛНО!

P.S.Тази книга и хумористично – идиотска. Препоръчвам я главно на хора като Весела Коева и Марина Колева. 

Източници: Моята кавказка къща

Автор: Ина Лунгова