"Чужденецът" на Камю

  Името на  Албер Камю безспорно заслужава да бъде поставено на челно място сред писателите на двадесети век. Като философ, той често засяга в творчеството си въпроса за ексистенциалното, за смисъла на живота, за това заслужава ли си да бъдем на този свят или не. Кара читателя да се запита кои сме ние и трябва ли да ни има. „За мен единствената даденост е абсурдът”- казва Камю и поставя абсура на водеща позиция в произведенията, които твори. В тях той излага своите виждания за света, загатва, че изходът от това понякога тягостно и безсмислено човешко съществуване е, не бягството от абсурда, а борбата с него, защото бунтът се изразява в това да живееш, да съществуваш, да твориш.

  В романа „Чужденецът”, Албер Камю поставя на преден план връзката „Аз-другите”. Показва социалното и екзистенциално отчуждение на човека. Представен  е един мъж, наречен чужденец, не заради чужденстранен произход, а заради своята специфична индивидуалност, заради неговия особен харатер на самовглъбен и затворен в себе си човек, отдалечен от света на другите, безразличен на случващото се около него и поставящ на първо място единствено неговия специфичен свят. Това прави героя „чужденец” сред своите, индивидуалист. Романът показва съдбата на този човек, обречен на гибел, защото отказва да се съгласи с утвърдените норми и морал на обществото и казва това което мисли, без да го е страх.

    Камю ни отвежда в Алжир през първата половина на двадесети век, където главният персонаж – обикновен чиновник на име Мьорсо, току що е загубил майка си. Героят е един идивидуалист, един чудак, отказващ  да се съобрази с каноните на социума, интересуващ се само от себе си и себе си. Мьорсо не е един от всички, той е чужд, дошъл сякаш от друга галактика, за да всее смут сред хората, да проникне в техните души и да ги обърка и същевременно толкова приличащ си с тях. „Аз съм като всички” – казва той и това е вярно. Той си прилича с околните вътре в душата, в мислите, но не и в думите. Неговите думи се различават от думите на останалите, защото за разлика от тях, мьорсовите думи са огледало на мислите му.  За хората в това измислено и фалшиво общество днес се съди не по душата, не по мислите, които мъти тази душа, а по маската, която всеки един от нас налага, защото така е повелил животът и по лъжите, които бълваме скрити на сигурно зад тази маска. Мьорсо отказва да бъде част от това фалшиво общество до последно и затова ще бъде хвърлен на хищниците.

  „Чужденецът” е роман за абсурдното, но и смисленото. Въпреки малкия си обем и учудващата лекота на четене, той отваря порти в съзнанието ни пред един друг свят, светът на нашата душа, свят,  в който сме подтискани от догмите и правилата, които ни биват налагани отвсякъде.Кара ни да се замислим, да се запитаме какви сме ние и такива ли искаме да бъдем.

   Автор: Стойчо Трифонов