Любов в абсурдни времена!

Кой е Добромир Банев?

– Мечтател. Умерен оптимист, който вярва в силата на доброто.

Кратка биография и география? 

– Роден пред 1969 година в гр. Ловеч. Завършил „Право” през 1993 година в СУ „Св. Климент Охридски”. Автор на текстове за поп-песни, на материали за периодичния печат, автор на книгата „Еднакво различни”, излязла през 2011 година. Всеки момент предстои излизането на съвместната му книга с поетесата Маргарита Петкова „Абсурдни времена”, том Първи. Издател е „Лъчезар Минчев”. Съвсем скоро излиза от печат и втората му самостоятелна книга „Хамалогия на чувствата”.

”Еднакво различни” какво стои зад това особено заглавие на първата Ви книга? 

– Идеята, че хората се раждаме различни, но еднакво имаме нужда от любов. Компромисът, който трябва да направим, като се уважаваме един друг, защото животът е ценен дар, независимо от това кой какъв е.

Каква е „Хамалогията на чувствата”? 

– Любовна. Пълна със стихове, които описват различните състояния на любовта. Това е чувство, за което няма обяснение в Тълковния речник. Когато човек обича, той непрекъснато е под угрозата на страданието, съмнението и страха. Страхът винаги съществува. Важното е да си способен да обичаш, независимо от него.

Експериментът ви с Маргарита Петкова – поетичен онлайн диалог между един мъж и една жена, разкажете ни малко повече за това начинание, как започна всичко? – С Маргарита го наричаме нарочност. Не вярвам в случайностите. При нас двамата има прекалено много съвпадения на обстоятелства, за да бъде проста случайност. Имам чувството се познаваме от минал живот. Нарекохме книгата „Абсурдни времена” и по тази причина – в очите на всички нашата „среща” граничи с абсурдното. В книгата Тя и Той водят любовен диалог – мразят се, правят си скандали, не могат един без друг, пият вино, пушат цигари и пътешестват навсякъде по света… Ще бъде доста интересно за нашите почитатели, сигурен съм. А самият диалог започна съвсем спонтанно. Аз написах едно стихотворение в отговор на нейно, което отдавна е публикувано в нейна книга. От 27 февруари до сега не спираме. Към момента томчетата на книгата станаха три, сега пишем четвъртия…

Предстои ви издаване на обща стихосбирка с поетесата Петкова. Каква е Маргарита Петкова и как се работи с нея? 

– Не го приемам като работа. Орисани сме за думите един към друг. Пишем и вечерите са истински екстаз. Денем възторгът не ме напуска. Това е.

 Личният ви блог- „Доброти и баневизми” е  в началото на всичко и освен това е  сред най-посещаваните в мрежата. Той ли Ви мотивира да съберете литературните си произведения в книга? 

– Не само той. Пиша откакто се помня. Но успехът на блога ми изигра съществена роля, разбира се. 

От кога пишете? 

– От съвсем малък. Винаги съм имал потребност да го правя. 

За какво Ви се пише? 

– Основно за любовта. Тя е най-великото чувство. Заради нея си струва всяка тъга.

Каква е тайната на доброто писане? 

– Няма тайни. Това е дар от Господ. Изисква се постоянство. Талантът трябва да се изявява, защото творчеството винаги е насочено към другите.

Освен поет сте и юрист? Кое надделява като професия или иначе казано „има ли хляб в писането”?

– Хляб в писането има, но не и за държава като България. Всичко тук е прекалено малко, за да се издържаш само от поезия например. Правото ме храни, писането ме прави жив.

В едно Ваше интервю ви сравняват с поета Дамян Дамянов, откривате ли прилика с него?

 – Стана ми изключително неудобно от това сравнение. Той е велик поет. Не знам защо трябва да се правят подобни сравнения. Аз съм Добромир Банев и ако хората харесват и са запленени от нещата ми, значи наистина оправдавам името си.

Определяте ли себе си като символист? 

– Не. Пиша просто. Стилът ми е изчистен и леснодостъпен.

Смятате ли, че Ви застигна рано славата и как се справяте с нея? 

– Рано? Не знам какво е рано и какво – късно. Аз съм на 44 години. Успехът идва, когато си готов за него.

Защо пишете за любов? 

– Защото без нея животът е само съществуване.

Има ли любов днес? 

– Любов ще има винаги. Независимо от „абсурдните времена”, в които живеем.

Ще спаси ли света любовта в тези размирни времена? 

– Казвал съм го и преди – света ще спаси добротата. А добротата е следствие на способността да обичаш друг.

Поетите ли са хората, които могат да дадат най-точното определение за това чувство, какво е Вашето определение?

 – Любовта е тъгата, без която не мога.

Доказано е, че най-красивата любовна поезия се пише в моменти на любовни несполуки. При толкова много чувствени любовни стихотворения, на човек би му хрумнало, че може би сте малко нещастен? 

– Няма такова нещо. Все пак става дума за литература и не е задължително стихотворенията да са непременно автобиографични. Наблюдавам хората и описвам техните желания и страсти. Хубавото стихотворение не се ражда от несполука в любовта, а от тъгата, както споменах по-горе. 

Коя е музата на Добромир Банев? 

– Хората, с които ме среща животът.

Как реагират жените, на които посвещавате стиховете си? 

– Не съм ги питал, но са признателни. Това стига.

В днешното време на „преход”, на срутени кумири и преобърнати ценности, къде, според Вас, е мястото на поетите? 

– Ще излъжа, ако кажа на улицата или на барикадите. Поетите трябва да бъдат в сърцата на хората. Тяхното призвание е да дават вяра.

Какъв според Вас е профилът на хората, интересуващи се от поезия в днешно време? 

– Няма общ профил. Всеки чувствителен и интелигентен човек има нужда от рими.

Каква е цената на думите? 

– Нямат цена. Винаги внимавам в думите, които използвам. Неслучайно имаме поговорка „Казана дума – хвърлен камък”. Внимавам какви камъни нося в джобовете си.

Писането – вроден талант или нещо на което можем да се научим? 

– Вродено е. Останалото е самоусъвършенстване.

Мнението Ви за новото поколение, в частност могат ли младите да пишат? 

– Могат, разбира се. Винаги ще има хора, които ще могат да пишат. И това е прекрасно и обнадеждаващо.

Какво не знаят читателите за Добромир Банев? 

– Че може да бъде свенлив, колкото и това да не му личи.

Какво Ви предстои в професионален план? 

– Работата ми е рутинна. Предстоят нови книги, това е важното.

За какво мечтаете?

 – За толерантност. Нас ни убива нетърпимостта един към друг.

Пожелавам ви Здраве! Останалото ще направите, убеден съм. И много, много любов в сегашните „абсурдни времена”.

"Доброти и Баневизми"

Кристина Р. Бодурова