Търсач на истории или иначе казано - Иванка Могилска

      Срещнах Иванка Могилска преди две години на премиерата на нейната стихосбирка „Иначе казано”. Мястото на действието беше Пловдив, месецът-февруари, а аз тъкмо бях насред вихрушката, наречена 12-ти клас.

        Неподготвена бях за нейните стихове. Не я познавах преди премиерата и всичко в тази вечер беше непознато и ново. И също толкова хубаво. За мен лично тази премиера ще си остане много ценна поради две причини: първо, заради досега ми с Божана Апостолова, който винаги е запомнящ и второ -  скромното, но така завладяващо присъствие на Иванка Могилска. Искам да споделя колко е скъпо усещането да четеш стихове пред самия им автор, както стана в продължението на вечерта, по необясними за мен обстоятелства. А самите й стихове са тихи, вълнуващи и вглъбени в детайла.

      До тук с многословието. Бих искала да ви представя и самата нея – във въпроси и отговори. Избрах именно Иванка Могилска да интервюирам, защото я намирам за майстор на перото, както и за интересна и интригуваща личност. За новатор. С нетърпение очакваме четвъртата й книга - романa „Внезапни улици”, която съвсем скоро ще покори пазара. Позволявам си да й говоря на „ти”, макар че сме се срещали едва два пъти. Усещането, обаче, е за много повече. Мога да се обзаложа, че причината за това се намира в творбите й.


    Да започнем отначало: какво си завършила?

­- Отначало съм учила режисура за драматичен театър в НАТФИЗ. След това завърших „Връзки с обществеността” във ФЖМК, СУ „Св. Климент Охридски”.

     А сега, с какво се занимаваш?

- По професия съм копирайтър. По личен избор съм на свободна практика. По сърце съм търсач на истории. Пиша стихове, приказки, романи.

   Разкажи ни повече за „Свободна практика”

- „Свободна практика” (www.mogilska.blogspot.com) е професионалният ми блог. Започнах го по две причини – за да мога по-лесно да анализирам и коригирам собствените си грешки и за да помагам на други хора да не ги повтарят. Всички публикации се базират на личния ми професионален опит или на неща, случили се на приятели, които също са на свободна практика.

Някои от публикациите засягат не само фрийланса, а и начина ни на поведение и мислене като цяло. Чрез тях давам своето мнение за това как бихме могли да се държим един с друг и да си вършим работата, така че ежедневието ни да е по-леко, приятно и смислено.

Имам идеи за развитието на блога, но времето ще покаже какво ще се случи с тях.

    Имаш три издадени книги, а тепърва ще излезе и най-новият ти роман „Внезапни улици”. Откъде черпиш вдъхновение?

- Писането ми помага да си обяснявам света и да споделям откритията си с други хора. Аз съм любопитна и то е чудесно извинение да чета повече, да наблюдавам, да се срещам с различни хора и да ги разпитвам за историите им, за миналото, за бъдещето, да се напъхвам в обувките им и да научавам повече за професии много далечни от моята и за това какви са световете на другите.

Затова и всеки ден е вдъхновение. Дребните неща, случайностите, внезапните срещи, неизречимите усещания, които те връхлитат, докато почукваш с лъжичка по твърдо свареното яйце за закуска и гледаш котката, появила се внезапно на прозореца отсреща. Всяко нещо носи своята история. Трябва само да се втурнеш да я откриеш.

    Разкрий ни повече около „Внезапни улици”. Какво да очакваме от романа?

- „Внезапни улици” е история за измислен, недостроен град, за човек, който успява да изживее няколко живота в един, за случайни срещи, за снимка с тайнствен надпис и безследно изчезнала преди около тридесет години жена. Действието се развива в периода 1957 – 2012 година в България и още няколко страни в Европа.

Когато започвах, исках да напиша роман за случайностите. Пленява ме начина, по който нещо, което си мислел за незначително, след време се връща, набрало сила, и променя живота ти. Харесва ми усещането, когато успяваш да свържеш точките на картинката и да си кажеш: „Разбрах защо ми се е случило това. Струвало си е да страдам, да се радвам, да бягам или да оставам. Сега мога да продължа нататък.” Моите герои получават шанс да сглобят собствения си пъзел. Какво ще правят с него после... не знам.  

    Какво е „ДНК на думите”?

- „ДНК на думите” е серия от пърформанси, в които експериментираме и импровизираме със специално създадени музикални инструменти и мои стихове.

Зад него стои Runabout project (http://runabout.eu), платформа за съвместна работа на дигитални художници, сценографи, музиканти, артисти и писатели.

На хората явно им харесва да слушат историите, които разказва един „инструмент за свирене на поезия”, защото за две години представяхме „ДНК на думите” на много места в България. Всеки път публиката реагира страхотно – любопитна е, жива е, усмихната е. Това действа зареждащо и окуражаващо. Сега, през юни месец ни предстои участие на фестивала Out Now! в Бремен и второ представяне на пърформанса за този сезон в Берлин.

    Днес чете ли се?

- Винаги е имало хора, които четат. Такива, които не четат и трети, които четат неща, различни от харесваните от мен или теб.

Да, ситуацията е много по-различна отколкото е била в близкото минало, но не съм сигурна, че това е, защото изведнъж хората се спрели да четат. Просто го правят по друг начин, чрез други носители, в друг формат.

Само ако си представиш колко безсмислици изчитаме всеки ден, ще се откажеш от това занимание завинаги и ще предпочетеш да се забавляваш с други неща.

Вярвам, че точните послания, в подходящата форма, намират човека рано или късно. Ако има кой навреме да му подскаже, че четенето на книги е най-лесният, бърз и безопасен начин да напусне малкото квадратче на собственото си ежедневие, той ще го направи с удоволствие. Така че и преди, както и сега, всичко зависи от нас самите.

    Какво е бъдещето на книгата в хартиения й вариант?

- Каквото е и миналото й – вълнуващо. Електронните и хартиените книги дават различни възможности и носят на читателя различно усещане. Многообразието е прекрасно нещо и аз не вярвам, че книжното тяло ще изчезне. Може би просто ще започнат да се появяват издания с все по-добро качество, което от моята гледна точка на книгоман е прекрасно.

Автор: Елеонора Кълвачева