Търсач на истории или иначе казано - Иванка Могилска

      Срещнах Иванка Могилска преди две години на премиерата на нейната стихосбирка „Иначе казано”. Мястото на действието беше Пловдив, месецът-февруари, а аз тъкмо бях насред вихрушката, наречена 12-ти клас.

        Неподготвена бях за нейните стихове. Не я познавах преди премиерата и всичко в тази вечер беше непознато и ново. И също толкова хубаво. За мен лично тази премиера ще си остане много ценна поради две причини: първо, заради досега ми с Божана Апостолова, който винаги е запомнящ и второ -  скромното, но така завладяващо присъствие на Иванка Могилска. Искам да споделя колко е скъпо усещането да четеш стихове пред самия им автор, както стана в продължението на вечерта, по необясними за мен обстоятелства. А самите й стихове са тихи, вълнуващи и вглъбени в детайла.

      До тук с многословието. Бих искала да ви представя и самата нея – във въпроси и отговори. Избрах именно Иванка Могилска да интервюирам, защото я намирам за майстор на перото, както и за интересна и интригуваща личност. За новатор. С нетърпение очакваме четвъртата й книга - романa „Внезапни улици”, която съвсем скоро ще покори пазара. Позволявам си да й говоря на „ти”, макар че сме се срещали едва два пъти. Усещането, обаче, е за много повече. Мога да се обзаложа, че причината за това се намира в творбите й.


    Да започнем отначало: какво си завършила?

­- Отначало съм учила режисура за драматичен театър в НАТФИЗ. След това завърших „Връзки с обществеността” във ФЖМК, СУ „Св. Климент Охридски”.

     А сега, с какво се занимаваш?

- По професия съм копирайтър. По личен избор съм на свободна практика. По сърце съм търсач на истории. Пиша стихове, приказки, романи.

   Разкажи ни повече за „Свободна практика”

- „Свободна практика” (www.mogilska.blogspot.com) е професионалният ми блог. Започнах го по две причини – за да мога по-лесно да анализирам и коригирам собствените си грешки и за да помагам на други хора да не ги повтарят. Всички публикации се базират на личния ми професионален опит или на неща, случили се на приятели, които също са на свободна практика.

Някои от публикациите засягат не само фрийланса, а и начина ни на поведение и мислене като цяло. Чрез тях давам своето мнение за това как бихме могли да се държим един с друг и да си вършим работата, така че ежедневието ни да е по-леко, приятно и смислено.

Имам идеи за развитието на блога, но времето ще покаже какво ще се случи с тях.

    Имаш три издадени книги, а тепърва ще излезе и най-новият ти роман „Внезапни улици”. Откъде черпиш вдъхновение?

- Писането ми помага да си обяснявам света и да споделям откритията си с други хора. Аз съм любопитна и то е чудесно извинение да чета повече, да наблюдавам, да се срещам с различни хора и да ги разпитвам за историите им, за миналото, за бъдещето, да се напъхвам в обувките им и да научавам повече за професии много далечни от моята и за това какви са световете на другите.

Затова и всеки ден е вдъхновение. Дребните неща, случайностите, внезапните срещи, неизречимите усещания, които те връхлитат, докато почукваш с лъжичка по твърдо свареното яйце за закуска и гледаш котката, появила се внезапно на прозореца отсреща. Всяко нещо носи своята история. Трябва само да се втурнеш да я откриеш.

    Разкрий ни повече около „Внезапни улици”. Какво да очакваме от романа?

- „Внезапни улици” е история за измислен, недостроен град, за човек, който успява да изживее няколко живота в един, за случайни срещи, за снимка с тайнствен надпис и безследно изчезнала преди около тридесет години жена. Действието се развива в периода 1957 – 2012 година в България и още няколко страни в Европа.

Когато започвах, исках да напиша роман за случайностите. Пленява ме начина, по който нещо, което си мислел за незначително, след време се връща, набрало сила, и променя живота ти. Харесва ми усещането, когато успяваш да свържеш точките на картинката и да си кажеш: „Разбрах защо ми се е случило това. Струвало си е да страдам, да се радвам, да бягам или да оставам. Сега мога да продължа нататък.” Моите герои получават шанс да сглобят собствения си пъзел. Какво ще правят с него после... не знам.  

    Какво е „ДНК на думите”?

- „ДНК на думите” е серия от пърформанси, в които експериментираме и импровизираме със специално създадени музикални инструменти и мои стихове.

Зад него стои Runabout project (http://runabout.eu), платформа за съвместна работа на дигитални художници, сценографи, музиканти, артисти и писатели.

На хората явно им харесва да слушат историите, които разказва един „инструмент за свирене на поезия”, защото за две години представяхме „ДНК на думите” на много места в България. Всеки път публиката реагира страхотно – любопитна е, жива е, усмихната е. Това действа зареждащо и окуражаващо. Сега, през юни месец ни предстои участие на фестивала Out Now! в Бремен и второ представяне на пърформанса за този сезон в Берлин.

    Днес чете ли се?

- Винаги е имало хора, които четат. Такива, които не четат и трети, които четат неща, различни от харесваните от мен или теб.

Да, ситуацията е много по-различна отколкото е била в близкото минало, но не съм сигурна, че това е, защото изведнъж хората се спрели да четат. Просто го правят по друг начин, чрез други носители, в друг формат.

Само ако си представиш колко безсмислици изчитаме всеки ден, ще се откажеш от това занимание завинаги и ще предпочетеш да се забавляваш с други неща.

Вярвам, че точните послания, в подходящата форма, намират човека рано или късно. Ако има кой навреме да му подскаже, че четенето на книги е най-лесният, бърз и безопасен начин да напусне малкото квадратче на собственото си ежедневие, той ще го направи с удоволствие. Така че и преди, както и сега, всичко зависи от нас самите.

    Какво е бъдещето на книгата в хартиения й вариант?

- Каквото е и миналото й – вълнуващо. Електронните и хартиените книги дават различни възможности и носят на читателя различно усещане. Многообразието е прекрасно нещо и аз не вярвам, че книжното тяло ще изчезне. Може би просто ще започнат да се появяват издания с все по-добро качество, което от моята гледна точка на книгоман е прекрасно.

Автор: Елеонора Кълвачева

PR и реклама в книгоиздаването - интервю с Деси Добрева

Тя е млада, успешна и лъчезарна. Завършва паралелно Българска филология и Журналистика в Софийски университет. Отново в Университета следва и магистратурата си по Връзки с обществеността. Кариерата си решава да отдаде на книгите, съчетавайки всичко, което е научила в Алма матер. От любов към четенето и книгите, решава да започне работа в едно от най-големите български издателства – „Хермес”.

Заразява всички около себе си с позитивизъм и усмивка, които поставя и в основата на комуникацията си с клиенти, колеги и приятели. Поканих я да говорим за конкретна област от Книгоиздаването, в която ИК "Хермес" се справя чудесно. За маркетинга и PR-а на едно издателство ни разказва ….

Десислава Добрева, мениджър „Връзки с обществеността”

1. Кaкво Ви мотивирa дa се ориентирaте към тaзи облaст нa книгоиздaвaнето?

Когато завърших университета, като всеки млад човек започнах да си търся работа. Имах много голям късмет, че първото интервю, на което се явих, беше в издателска къща „Хермес“. Условията бяха добри, а работа изключително интересна. Бях много щастлива, когато ме удобриха и започнах работа с голямо желание.

2. С кaкво се зaнимaвa PR експертът в едно издaтелство?

Писане на текстове, организиране на събития и активна работа с електронните  и печатни медии.

3. Кaкви кaчествa, умения и знaния трябвa дa притежaвa един човек, зa дa бъде добър PR прaктик в сферaтa нa книгоиздaвaнето?

Задължително е да бъде информиран, комуникативен, добронамерен и да обича книгите.

            4. В космосa нa книгоиздaвaнето,  къде се нaмирaт PR-ът и реклaмaтa?

PR-ът и реклaмaтa са изключително важни, защото колкото и добра да е една книга, ако тя не бъде позиционирана правилно, няма да бъде оценена от читателите.

           5.Кaкво липсвa в тaзи нaсокa нa бългaрското книгоиздaвaне? Рaзвити ли сa           достaтъчно реклaмaтa и мaркетингът в книгоиздaвaнето у нaс?

Винаги има какво още да се желае, но по мое мнение в България се работи професионално и нивото ни е много близко до европейското.

           6. Имaт ли книгите нуждa от цялa PR кaмпaния или в книгоиздaвaнето говорим по-скоро зa промотирaне? Имa ли място трaдиционнaтa реклaмa в книгоиздaвaнето и изобщо – нуждaе ли се добрaтa книгa от реклaмa?

Всяка книга се нуждае от реклама. Когато обаче един автор е нов и непознат за читателите, е задължително издателството да направи цяла кампания за популяризирането му. Показателен е случаят с Хорхе Букай, който благодарение на добрия PR и стойността на написаното, е най-продаваният автор в страната ни за последните пет години.

           7. Съществувa ли лошa реклaмa, когaто говорим зa книги?

Книгата е много специален продукт и лошата реклама не е желателна.

            8.По кaкъв нaчин един издaтел използвa инструментите нa комуникaциятa и кaк комуникирa с рaзличните публики? Доколко е осъзнaто (според Вaс) знaчението нa онлaйн комуникaциятa и ползaтa от нея? И кaкви  сa нейните предимствa?

Този тип комуникация е ключова и доброто й владеене дава страхотни резултати. Ние от „Хермес“ сме го осъзнали и това е една от причините книгите ни да са толкова познати, а издателството да е най-популярното в България според всички социологически проучвания.

            9.Aко  книгaта  е  коктейл, кaкви бихa били състaвките, зa дa бъде този коктейл приятен нa вкус и желaн от повече хорa?

Задължително трябва да е стойностна, добре изработена, с приятна визия и добро позициониране.

            10.Кaкво четaт издaтелите и кaкво PR-ите нa издaтелствaтa? И в чaстност кaкво прочетохте последно?

Почти всяка книга, излизаща със знака на издателството. Последната книга, която аз прочетох и ми беше изключително полезна, е „Силата на навиците“ от Чарлс Дюиг. Препоръчвам я на всички.

            11.Кaкво Ви вдъхновявa дa продължaвaте дa си вършите рaботaтa?

Удовлетворението.

Благодаря ти J

Разгледайте още интервюта в рубриката ни Интервю

Автор: Кристине Василева, II група

Книгите - бягство от реалността

  

   Живеем във време на напрежение, насилие и страх. Нервите ни често са изопнати до краен предел и понякога имаме чувството, че  няма да издържим. Имаме нужда да разпуснем и да заменим тоя див и безочлив свят с някой по-добър. В този случай на помощ идват книгите...

  

 

  С книгите човек спокойно може да избяга не само от реалността, но и от епохата, в която живее.  Чрез книгите изживяваш трагичната любовна история на някой средновековен рицар и дамата на неговото сърце, търсиш заровеното пиратско съкровище на тайнствен остров, пътуваш в друга галактика и т.н. Книгите са чудесно средство да избягаме от всичко и от всички, да заживеем в една нова реалност, да срещнем забележителни хора и да се докоснем до вълнуващи съдби и животи. 

  

  Четенето е чудесно средство против  стрес, сочат специалистите. "Би Би Си" съобщава, че предписването на книги, които развиват личността и служат като лекарство против стреса, помагат при лечението на депресивни състояния и дори биват в пъти по-ефективен лек от множеството хапчета против депресия, с които се тровим и разните други видове лечения, които уж ни помагат. 

  

  

   

  Книгите карат хората да мечтаят. Според социолозите, над 60% от хората, които са чели много книги в детството си, са особено  големи мечтатели като пораснат. В съзнанието си те постоянно  градят нови, нереални светове, които да заменят  далеч неудовлетворяващия ги истински  начин на живот, който водят. Много от тези хора обаче, прекарват цялото си съществуване само в мечти. Това колкото  и романтично да е, оказва се е и доста вредно, понеже хората с по-развинтено въображение често стават разсеяни, невнимателни и в много от случаите не успяват да постигнат особено успешна реализация в живота, просто защото прекарват повече време в градене на въздушни кули, отколкото в изграждане на своя истински, реален живот.

  Друго често срещано явление при страстните читатели е, че те дотолкова се гмуркат в света  на книгите, че забравят да изплуват обратно на повърхността и рискуват да останат завинаги в света на мечтите и фантазиите, както се случва с небезизвестния Дон Кихот в едноименния роман на Мигел де Сервантес. Главният герой там до такава степен се е потопил в обаянието на любимите си рицарски романи, че в крайна сметка и той самият заживява в тях, вярвайки, че е рицар, призван да се сражава в името на справедливостта. 

  И все пак, напук на вредите, които понякога чудния свят на книгите причинява на човешкото съзнание, четенето е нещо прекрасно. Книгите обогатяват човешката душа, правят я жива и игрива, обогатяват нашите култура и умения. Затова четете! Много четете и мечтайте, няма нищо по-хубаво от това да си помечтаем понякога, но помнете, винаги трябва  да оставим вратичката към реалността леко открехната, защото мечтите понякога могат и да погубват. ;)

Източници: 

1. "Книгите ни спасяват от депресия"

Автор: Стойчо Трифонов

Поезията е красива на всички езици

    

       На 22.04.2013 г. в конферентната зала на Софийски университет “ Св. Климент Охридски” се състоя премиерата на стихосбирката на Мануел Вилас „Поезия” на издателство „Проксима-РП" с преводач и издател Рада Панчовска.

       Макар че в залата бяхме не повече от 20 човека ентусиазма на организаторите изобщо не намаля. Премиерата започна с видео, на което Мануел Вилас четеше от своите стихове на испански и макар, че аз не разбирах  това, което той четеше бях някак запленена.След този кратък откъс  представянето на писателят, който за жалост не присъстваше и стихосбирката  започна доц. д-р Татяна Пантева, kатедра „Испанистика и португалистика".След като бяхме запознати с идеите на Мануел Вилас  няколко студентки от IV курс Испанска филология прочетоха няколко стихотворения от новата стихосбирка на писателят.Първоначално стихотворенията звучаха някак странно много по-различни от обичайната ми представа за стихотворения, но след като чух  повече от две сякаш се доближих до възгледите на човека, който ги е сътворил.Редовете на тези стихове са предназначени за хората, тематиката е близка на всички и няма огромното преувеличение ,колко е прекрасно всичко, напротив писателят разкрива образите и желанията на обикновенния човек, този който за жалост някога умира.За стихосбирката говориха   Камелия Спасова асистент по Антична и западноевропейска литература в Софийски университет „Св.Климент Охридски” , както и  Рада Панчовска, благодарение ,на която можем да се докоснем до творчеството на Мануел Вилас.Малко преди края студентките ни запознаха с още няколко стихотворения от стихосбирката, а края на мероприятието беше оповестен както се очаква с аплодисменти.

ВЛЮБЕНИЯТ

Мануел Вилас

Превод от испански: Рада Панчовска

Цялата нощ си мечтах за тебе, прекарах цялата нощ, сънувайки, че те целувам в патиото на църква край морето. Как влюбен бях в тебе и не ти го казах никога. Отгатна ли го? Искаше ли го? Молеше ли се за това? Имаше шест години повече от мен, беше по-готова за живота, не се товареше като мен, а беше умерена и разумна, макар изпълнена с любов отвътре, любов към мен, към мен, който бях един от най-изгубените типове, и това наистина се забелязваше веднага, и как си спомням за ръцете ти и за твоята усмивка, всички любовници си спомнят за същото, само че аз не се вмъкнах никога в леглото ти, години си представям как трябва да е в леглото ти, един ден ми го показа, но нищо повече. И сега се събуждам и съм сънувал, че те целувах, и е десет сутринта на едно монументално лято, и вече си пийвам джин, така, на гладно, и излизам на терасата на стаята си и виждам туристите да се изтягат върху пясъка, и мисля, че ти би могла да си тук с мене, колко влюбен бях в тебе и как ти също беше, и колко лошо направихме да не сме се повъргаляли хиляда пъти на хиляди легла, или колко добре направихме, защото, като се познавам, сигурно щях да те помоля да се бракосъчетаем и ти би приела, и както съм пиян по цял ден, когато ще съм се уморил да чукам всяка нощ, може да ми се прииска да ти фрасна един юмрук, или да те бутна в някоя река, или на тебе да ми пуснеш един изстрел, или да ме отровиш, или да ми изневериш с друг. Как мога да кажа всичко това за тебе, която си един ангел и продължаваш да бъдеш, и за мене, който те обичах невинно. Ще е по-добре да продължа да пия, докато се изтриеш от паметта ми, и това наистина ме кара да плача, и съм един тип, който плаче в десет и половина сутринта, седнал на терасата на стая за туристи, с топъл джин в ръка – това са остатъците от нощта, – плачещ, защото ако те изхвърля от паметта си, наистина тогава няма да ми остане нищо. Никол Белева

Размяна на книги

Наближава пролетният панаир на книгата и всички с нетърпение очакваме да си купим книжки, да си поговорим с издателствата и да се насладим на книгоманията, която ще настъпи. Но какво да правим с книжките, които вече сме прочели и искаме да споделим впечатленията си и с другите? Много хора предпочитат да разменят, вместо да дарят книгите си. Нека разкажем малко и за каналите, които са възможни, за да може книжката да си намери нов собственик. Все пак и книгата е пътешественик и тя трябва да може да пътува из умовете на хората и да разкрива нейния свят пред читателите. Затова дарявате, подаряването и размяната на книгите е най-доброто нещо, което може да се случи на една книга. Продаването на книгата за пари я превръща в обикновен продукт, а ние знаем, че тя много повече от това. Книгата има тяло (носител) и душа (съдържание), не бива да забравяме това.

Нека направим опит да разкрием няколко достъпни начина, за да направим книгата достъпна за повече хора.

1. Размяна чрез Bookcrossing

Bookcrossing е мрежа за свободен обмен на книги. Концепцията е проста, създавате идентификационен код в системата bookcrossing, който позволява на книгата да пътува и да бъде проследяване. Този код дава възможност на всеки читател да постави свой собствен ex libris в платформата на Bookcrossing и да добавя своите впечатления за книгата. Книгите могат да се оставят на специално определени bookcross зони, които са описани в сайта. В България те не са много, но все пак са достатъчни за ентусиазираните читатели.

2. Размяна чрез други онлайн платформи

Bookcrossing е най-популярната платформа онлайн в света, но в България се появи локална версия, която изглежда има не по-малка известност. Сайтът cheti.me предлага същите възможности като Bookcrossing, но е специално разработена от българи и навигирането в интернет страницата е много по-лесно. Има и форум, който прави комуникацията достъпна.

Много други такива сайтове съществуват, което говори за разнообразни платформи за книгообмен. Няма лошо – колкото повече, толкова повече.

3. Размяна чрез други канали

Книгите могат да бъдат обменяни и в кафе-книжарници и магазини втора употреба. Клиентите на заведенията и магазинчетата са най-разнообразни, затова е почти сигурно, че книгата ще си намери нов дом. Попитайте също вашите приятели и близки кои читалища и местни библиотеки събират хората на читателски сбирки. При такива събирания винаги се разменят книги.

4. Дигитализиране на печатна книга

Ако книгата не подлежи на защита по смисъла на ЗАПСП, т.е. тя е освободена от авторско право или е публично достояние, тогава можете да я подговите за дигитализация. Електронната книга може свободно да бъде разпространена в някой от форматите, които са подходящи за четене. Популярен сайт за споделяне на електронни книги на български език е известната „читанка“ ,която може да се намери на адрес chitanka.info

Използвайки някой от тези канали за книгообмен вие подарявате една вълнуваща екскурзия на всяка книга. Не оставяйте книгите да събират прах, а ги използвайте по предназначение. Функцията на книгата е да дава знания, нека знанията бъдат достъпни за всеки.

Ползвани източници:

1. Лазаров, Юлиян. Мрежата "Bookcrossing" става все по-популярна и в България. // ekipnews.com: Общество, 19 ноември 2011. Available from: http://www.ekipnews.com/news/bulgaria/obshtestvo/mrezhata_bookcrossing_stava_vse_po_populqrna_i_v_bylgariq_/120707/ [29.04.2013]
2. Cheti me: За нас // cheti.me, 29.04.2013. Available from: http://cheti.me/za-nas [29.04.2013]
3. Предай нататък книга, 29.04.2013. Available from: http://knigi.vremeto.org/news.php [/29.04.2013]
4. Немски, Християн. Защо да пазаруваме в магазини за дрехи втора употреба. // edna.bg: Мода и козметика, 03.11.2012. Available from: http://www.edna.bg/moda-i-kozmetika/syveti-i-tendencii/zashto-da-pazaruvame-v-magazini-za-drehi-vtora-upotreba-4628369 [29.04.2013]
5. Papercake Facebook Page // Facebook.com: Papercake, 29.04.20123. Available from: http://www.facebook.com/pages/Paper-Cake/270918889585358 [29.04.2013]
6. Въпроси и отговори // Моята библиотека: Уики, 12.11.2011. Available from: http://wiki.chitanka.info/%D0%92%D1%8A%D0%BF%D1%80%D0%BE%D1%81%D0%B8_%D0%B8_%D0%BE%D1%82%D0%B3%D0%BE%D0%B2%D0%BE%D1%80%D0%B8 [29.04.2013]

Мартин Белтов 

"Премиер на РъБъ" от Иво Инджев

На 25.04.2013 г. се състоя представянето на новата книга на Иво Инджев „Премиер на РъБъ“. Книгата, както може би се досещате, се отнася до Бойко Борисов. Тя не е биографична, но обяснява как се е стигнало до залеза на бившия ни премиер. Представянето й се оказа различно от това, което очаквах, различно и от другите представяния, на които съм била.

Първото, което ми направи впечатление беше мястото. За разлика от други премиери в книжарници и кафенета, това беше една премиера на открито. Мястото беше градинката пред Народната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“, където се събраха повече от 70-80 души. Първоначално си помислих, че са случайни хора, но след като Иво Инджев започна да говори се оказа, че това е традиционно за него място, където той вече 5-та поред година представя книгите си.

Изненадите за мен продължиха. Противно на очакванията ми повечето хора бяха пенсионери, очевидно почитатели на Иво Инджев, очаквали това събитие. Желаещите да си купят „Премиер на РъБъ“ (а те не бяха никак малко) се редяха на опашка на щанда още преди началото на представянето.

Иво Инджев дойде точно в 18.00. Представянето на книгата беше кратко, но приятно. Инджев благодари на събралите се почитатели, като каза, че присъствието им е най-голямата награда за един автор. След представянето хората се редиха на опашка почти 2 часа, за да получат автограф от автора. Събитието не остана неотразено – на няколко места снимаха камери. Не липсваха и фотографи – и любители, и професионалисти.

По мои наблюдения Иво Инджев заложи не толкова на общи приказки за книгата, колкото на това да обърне специално внимание на феновете си, за да „се видят“, както той сам се изрази. Точно това се оказа очарованието на тази нетипична премиера.

Автор: Комова

Selfpublishing

         
       Selfpublishing- (самоиздаване или самопубликуване) е нов модел на книгоиздаване популярен в САЩ и разпространяващ се в Европа.
       
       Основната идея е в максималния контрол на автора върху произведението си. В традиционното книгоиздаване авторът предава ръкописа  си на издателя и чака тoй да бъде напечатан в определен брой екземпляри, които да бъдат разпространени. Процесът е бавен. По книгата работят няколко специалисти-печатари, коректор, няколко редактори, графичен дизайнер,  дизайнер на корицата, ПР, маркетинг специалисти. Ако авторът не е известен, разпространението е трудно и достига до малко хора.
     Специалистите по книгоиздаване виждат негативните страни в традиционното книгоиздаване и дават нови възможности, каквато е "самоиздаването".
     
      При самоиздаването авторът ръководи процесът по създаването, редактирането, дизайна и разпространението на своята книга. Например:

1. Авторът избира тема за книгата си.

2.Авторът пише творбата си, използвайки word процесор ( Microsoft Office), който е настроен спрямо предпочитания от него размер на книгата.

3. Авторът форматира книгата си на PDF файл.

4. Авторът създава дизайна на корицата на книгата си.

5. Авторът избира selfpublishing компания.

6.Авторът качва файловете си в сайта на компанията  и подобрява копията си.

7. Книгата е на пазара- авторът започва продажбата й онлайн.

8. Авторът форматира  своята книга на електронна книга.

Това е един от вариантите за самоиздаване. Разбира се самоиздаването има и отрицателни страни. Авторът не е професионалист във всички области на книгата. Той не може да да я редактира по-добре от един редактор в издателство, нито да направи графичния дизайн и дизайна на корицата по-добре от дизайнера в издателството. Авторът трябва да има добър маркетингов план и да умее да прави рекламата на книгата си сам, което изисква по-голяма отговорност от него самия. Извършвайки цялата( или почти цялата) дейност сам, авторът разчита на себе си и своите възможности за печалба от творбата си без да чака работещите в издателството. Той е в постоянна връзка с читателите на книгата си чрез социалните мрежи, литературните форуми, сайтът на компанията за продажба на книги. Така той си прави самореклама, която е продуктивна и му носи печалба. Авторът спестява пари, които обикновено се дават на издателя и вместо да чака смешните си 15% от продажбата на всеки екземпляр, продаван на дребно, той взима 100% от печалбата за себе си "самоиздавайки се".

Представеният по-горе модел е най-оптимистичният и не винаги се случва.  Самоиздаването зависи от качествата на автора. Дали той може да се справи сам с дейността, която извършват няколко специалисти в издателство? Дали има търговски нюх и хъс за печалба? Това зависи изцяло и само от него.

Selfpublishing и Самиздат

Selfpublishing books


 
                                                                                                                                  Филип Колов

Да се върнем към класиката…

Класическите произведения са такива заради тяхната постоянна актуалност. Скоро получих прекрасен подарък и останах очарована не само от съдържанието, но и от самото издание. В днешно време е рядкост да попаднеш на книга, която не е пълна с правописни грешки. Става дума за последното издание на руското класическо произведение „Майстора и Маргарита” на Михаил Булгаков.

ЗА АВТОРА. Михаил Булгаков и роден в Киев, Украйна, в края на XIX в. Освен писател той е и драматург. Още приживе е превеждан на френски, английски, немски, италиански, шведски и чешки език. Женен е три пъти. Умира през 1940 г. от нефросклероза.

ЗА ПРОИЗВЕДЕНИЕТО. Авторът пише „Майстора и Маргарита” в продължение на 11 години. Произведението има три редакции и няколко заглавия преди да се оформи окончателния вариант. Издадено е за първи път 26 години след смъртта на автора и то в съкратен вариант. Преплитането на трите сюжетни линии заплита читателя в една изключително интересна история. Дяволът отива на посещение в Москва със своите помощници, за да види как се развива съветския строй и хората в него. Те предизвикват голяма бъркотия в целия град. Междувременно един историк пише роман за Пилат Понтийски и среща любовта на живота си. Третата сюжетна линия е около 2000 години по-рано, когато един римски прокуратор трябва да обяви смъртната присъда на един беден скитник философ в Юдея. В романа има мистика, философия, любов, магия, сатира – общо взето от всичко по-малко. Резултатът е великолепен и няма как да се постави под въпрос световната му известност.

ЗА ИЗДАНИЕТО. В края на 2012 г. издателство „Дамян Яков” публикуват „Майстора и Маргарита”. Преводът от руски е на Татяна Балова, която е носител на наградата на СПБ през 1997 г. за превода на „Дванайсетте стола” от Илф и Петров. Изданието е публикувано с твърда и с мека корица. Добре оформените 496 с. показват, че е отделено достатъчно време и няма никакви правописни грешки за разлика от повечето български издания в днешно време. Художник на корицата е Виктор Паунов, който се е справил изключително добре с това да пресъздаде една малка част от сюжета по един закачлив и интелигентен начин. Последните 50 с. са бележки и коментари от редакционния екип, от преводача и от консултант Сергей Голодов. Те са много важни за произведението, защото дават представа за времето, през което се развива действието и за прототипите на героите.

Горещо ви препоръчвам това издание на „Майстора и Маргарита”. След като го прочетете ще останете изненадани, развълнувани, удовлетворени, защото „Майстора и Маргарита” е една приказка, но за възрастни.

Савина Иванова

Източници:

Електронна книжарница BOOKTRAFFIC: Майстора и Маргарита

Издателство "Дамян Яков": Майстора и Маргарита

Уикипедия: Михаил Булгаков

12 букета от мъдрост и наслада по един за всеки месец

Един късен следобед, едно приятно кътче пълно с книги и една тема на разговор специално за жената. Ето това бе мястото, на което се озовах, като избор за финал на дългия, но пък сравнително слънчев ден.

Това бе една премиера посветена специално за дамите. Тя се състоя в столичната книжарница „Хеликон-България” на 25 април, четвъртък, от 18,30 ч. Книгата е „Дневник на необикновената жена”, автора Моника Василева.

Малко след началото в залата се открояваше как женското присъствие надделява над мъжкото, но все пак и такова не липсваше.

Специални гости на представянето бяха авторката на книгата – Моника Василева и Меги Колева – основател на център „Аюрведа“, която представи на гостите лесни техники за хармонизиране на ума, духа и тялото.

Представянето започна с въвеждащи думи за книгата от самия редактор, а след това даде думата и на самата авторка. Една млада симпатична жена, автор вече на две книги. Тя сподели в едно изречение как описва самата книга – „Азбука на душата”. Книга за презареждане на женските сили, за това как да заситим глада на душата си, сподели тя.

Книгата е съвкупност от 12 глави, като всяка една съответства на едни месец от годината. По този начин Моника Василева приканва читателките да си подарят 12 различни месеца – 12 месеца, в които да се свържат отново с собствената си женска природа. Книгата съдържа практики и упражнения.

Дневник на необикновената жена“ е втората книга на Моника Василева. През 2010 г. излезе „Подари си желаното тяло!”.

Мнение като обикновен читател изказа и Меги Колева. Според нея това е „книга-поезия”.

От премиерата научихме и нещо друго много важно за книгата. „Дневник на необикновената жена“ е първата книга от поредицата на „AMG Publishing“ „Жената и нейната вселена”. Тази поредица ще е насочена изцяло към съвременната жена.

Моника Василева ни представи 12 букета от мъдрост и наслада - за всеки месец.

Мария Филипова